МУРАД БЕЙ, наричан още Бургазлъ
[Murad bey nam-i diğer Burgazlı] برغازلو دكر نام بك مراد -
вер. дн. Мамарчево,общ. Болярово или дн.Поляна,общ. Стралджа
В "Справочник за селища в Северна Тракия през ХVІ в. - Част ІІ", историкът Дамян Борисов посочва, че османски описни регистри за севернотракийските кази от дясното крило на санджака1 Паша и конкретно за нахия/каза2 Къзъл агач, днешното Елхово, открива данни за село, за което предполага, че е днешното Мамарчево, община Болярово или днешното Поляна, община Стралджа. Другите известни имена на Мамарчево и Поляна са съответно Мураданлъ и Бургуджу кьой, отбелязва авторът.
Във всички разглеждани регистрации селището е представено като мезра3, формираща приход за едноименния мюлк4.
През 1516/18 г. то няма демографски характеристики; обособен е приход в размер на 286 акчета от облагане върху добив на/от: пшеница,ечемик, ресм-и боюндурук5.
Регистрацията от 1530 г. представя селището със следните демографски и финансови характеристики: ханета6 мюсюлмани (в смисъл на стандартен данъчен субект) - 7, ханета на ямаци7 - 3, неженени мюсюлмани - 1; приход: 411 акчета8.
През 1570 г. в него са регистрирани едно мюсюлманско домакинство категория чифт9, 8 - категория бенак10, един неженен мюсюлманин и едно домакинство на ямак7 (общността има имам11, четирима от описаните са конвертити12 първо поколение). Приходът в размер на 956 акчета е формиран от облагане върху добив на/от: ресм-и райет13, пшеница, смесено зърно, кошери, зеленчукови градини, сено, ресм-и тапу14, ниабет15 и арусане16, воденици.
През 1596 г. в селището са описани 13 мюсюлмански ханета и двама неженени мюсюлмани (общността има имам; четирима от регистрираните са конвертити първо поколение. Приходът, отново в размер на 956 акчета, е формиран от данъчните позиции, приведени по-горе.
Преведените и приведени данни, на които историкът Дамян Борисов се основава, са конкретно за това селище, са от:
- Подробен (муфассал) регистър на тимари, зиамети, мюлкове, чифлици и вакъфи върху част от територията на санджака Паша: каза Едирне (Одрин) и нахиите Диметока (дн. Дидимотихон), Джиср-и Ергене (дн. Ергене), Къзъл агач (дн. Елхово), Ипсала, Кешан, Фереджик (дн. Фере), Ески хисар Загра (Стара Загора), Филибе (Пловдив), Чименли, Кьостениче (дн. Костенец), Чепине, Сарухан бейли (Септември), Самако (Самоков) - Османски архив при Министерски съвет на република Турция (Başbakanlık Osmanlı Arşivi) - Истанбул; Тапу тахрир (Tapu Tahrir) колекция. Най-ранната дата, записана в допълнителна бележка в описа, е 2 мухаррем 922 г. 5 по Хиджра (6.02.1516 г.). Най-късната дата, която трябва да се схваща като terminus ante quem, е 14 мухаррем 925 г.6 по Хиджра (16.01.1519 г.); работната за този регистър година в Справочника е 1516/1518 г.;
- Съкратен регистър на тимари, зиамети, хасове, чифлици, мюлкове, вакъфи на териториите на санджака Виза и казите от дясното крило на санджака Паша: Едирне, Диметока, Фереджик, Кешан, Къзъл агач, Загра-и Ески хисар, Филибе, Татар Пазаръ, Самако, Юскюб (Скопие), Калкан делен (Тетово), Кърчова (Кичево), Манастир (Битоля), Пирлепе (Прилеп) и Кюпрюлю (Велес); от 1530 г.;
- Подробен описен регистър на вакъфски селища на територията на санджака Паша; работната за този регистър година е 1570 г.;
- Подробен описен регистър на вакъфски селища на територията на санджака Паша; сигнатура BOA, TD 470 - работната за този регистър година е 1596 г.
Речник на използваните термини
1 санджак - втора по номунклатура провинциална териториално обособена военно-административна единица, начело на която е санджакбей (мир-и лива); в ограничени случаи терминът се използва за обобщаващо назоваване на структури на категории хора без релативност към териториална обособеност. В случая Паша санджак е централният санджак в провинция Румелия.
2 нахия - провинциална административно-териториална единица. В класическата провинциална структура - съставна част на казата.
каза - основната провинциална административна единица, подведомствена на кадия
3 мезра - допълнителна обработваема земя извън селищните землища, в ненаселено място. Мезрата е стопанска структура, приходът от която в огромния брой примери се формира от земеделие, но са налични и такива, при които приходът от нея се формира от други източници.
4 мюлк - термин, който се превежда като „собственост". В османската юриспруденция съществуват термините „истински мюлк" и „неистински мюлк". Първият обозначава безусловната частна собственост, която всеки поданик, без значение от религиозната му принадлежност, е притежавал в границите на селището, където живее. Вторият термин, обхващащ найвече т. нар. поземлени мюлкове, обозначава правен компромис (тъй като земята в европейските провинции на Османската империя е по подразбиране държавна), с който се допуска учредяване на ограничено вещно право на някого върху държавна земя, в най-общия смисъл на понятието. В този конкретен случай трябва да се разбира именно втория вид мюлк.
5 ресм-и боюндурук - такса от структурата на тимарските отчисления, съдържанието на която е дискусионна: разглежда се като такса при някои военнопомощни или професионално обособени групи хора (мюселеми, маслари, юруци, кюреджии - вид рудари), които се занимават със земеделие в тимарска земя или облагане вместо задължение за предоставяне на волски коли за транспорт. Информацията за нейния размер е също разнопосочна - от 2 акчета в санджака Паша до 12 акчета в санджака Кютахия.
тимарски отчисления - до 19 999 акчета данъчни отчисления, обикновено от цели селища, или от част от домакинствата на някое селище, които съставят годишните възнаграждения съответно на редовия състав, средния и висшия команден ешелон на спахийската конница (т. е. т. нар. тимарска система), а в някои случаи, по принципа „номинация по аналогия", се използват за фиксиране на годишни възнаграждения на други административни позиции.
6 хане - персийски термин, който означава дом, къща. В османската данъчна практика - най-малката данъчно задължена единица. В разглеждания тип регистрации от XVI в. хане е и демографска категория - нуклеарно семейство, т.е. брачна двойка с живите си деца.
7 ямак - букв. помагач; помощна структура при, предимно, военноорганизирани групи хора.
8 акче - дребна сребърна монета; основната парична единица в Османската империя до края на XVII в., когато вследствие на инфлационно натрупване и непрекъснато влошаване на сребърната проба, акчето е заменено с пара (грош)
9 чифт - който владее по един чифт земя (земята, която може да се обработи с един чифт волове - от 6,5 до 15 хектара в зависимост от качеството на почвата)
10 бенак - който притежава половин или по-малко чифта земя
11 имам - лидер на най-малката мюсюлманска религиозна общност, организирана около месджид или джамия
12 конвертит - човек, приел друга религия; в случая конвертит първо поколение е тъкмо приел ислямската религия
13 ресм-и райет - поземлен данък, който плаща мюсюлманската рая в зависимост от това дали обработва пълен чифт земя, по-малко от половин чифт (бенак) или е неженен пълнолетен (мюджеред).
14 ресм-и тапу - такса от структурата на тимарските отчисления, заплащана при придобиване или прехвърляне на ограничено вещно право върху поземлен участък от страна на раята.
рая - термин за обозначаване на социална категория, без оглед на религиозната принадлежност, която произвежда и плаща данъци. В класическата дихотомична османска социална структура двете основни социални категории са аскери (военни) и рая (произвеждащи)
15 ниабет - такса от структурата на тимарските отчисления с все още не напълно изяснено съдържание
16 арусане - такса за женитба