Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.
За психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Мерките за защита от домашно насилие са:
1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда;
3. забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и за срок, определени от съда;
4. забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация при условия и за срок, определени от съда;
5. временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и за срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето;
6. задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;
7. насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване;
8. насочване на пострадалите деца към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа на деца, жертви или свидетели на насилие.
Мерките по т. 2 - 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита.
Съдът извършва задължителна преценка за налагане на мярката по т. 5, когато пострадалият и извършителят имат дете.
Съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения, определен по реда на Семейния кодекс, между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по този закон или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник.
Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд в района, на който пострадалото лице фактически пребивава към момента на подаване на молбата.
Защита по Закона за закрила от домашно насилие може да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от:
1. съпруг или бивш съпруг;
2. лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
3. лице, от което има дете;
4. възходящ;
5. низходящ;
6. лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително;
7. лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително;
8. настойник, попечител, лице, на което са възложени грижи за детето, или лице, на което детето е поверено;
9. лице, което е роднина по права или по съребрена линия до четвърта степен включително, на лицето, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
10. лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка;
11. лице, което е съпруг или бивш съпруг на родителя.
Производството по издаване на заповед за защита може да се образува по молба на:
1. пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под пълно или ограничено запрещение;
2. брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;
3. настойника или попечителя на пострадалото лице, лицето, на което са възложени грижи за детето, или лицето, на което детето е поверено;
4. директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице:
а) е малолетно или непълнолетно;
б) се намира в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост или е поставено под запрещение.
Когато пострадалото лице не може да се защити поради безпомощно състояние или зависимост от извършителя, производството може да се образува и по искане на прокурора.
Когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е в безпомощно състояние вследствие на тежко увреждане, заболяване или старост, съдът може да вземе решение за предоставяне на правна помощ по реда на Закона за правната помощ.
Молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие, освен ако това е обективно невъзможно, но не по-късно от 6 месеца. Молба може да се подаде и чрез Община Болярово в работни дни - в деловодството на общината на адрес: гр. Болярово ул. "Д. Благоев" 7, Център за административно обслужване, или на e-mail: [email protected] или [email protected]. В срок до 24 часа общината е длъжна да препрати до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита.
Молба по всяко време на денонощието се подава и чрез органите на МВР и дежурния прокурор.
Молбата е писмена и съдържа:
1. имената, единния граждански номер или друг идентификационен номер и дата на раждане на молителя; в случаите, в които лицето пребивава краткосрочно на територията на страната - и адрес, на който да бъде призован; по искане на молителя призоваването му може да се извърши чрез телефон, електронен адрес за връчване, телекс, факс или с телеграма;
2. имената и адрес, на който извършителят може да бъде призован, както и номера на телефона;
3. данни за семейната, родствената или фактическата връзка между пострадалото лице и извършителя;
4. датата, мястото, начина и други факти и обстоятелства за извършеното домашно насилие;
5. подпис.
Национална гореща телефонна линия за пострадали от насилие: 02/981 76 86;
Национална телефонна линия за деца: 116 111
Кризисен център - гр. Ямбол за БЕЗПЛАТНА закрила и помощ на деца и възрастни, пострадали от домашно насилие, трафик, експлоатация: 0894706350, връзка чрез Facebook .