Знаменитости

 

НАРОДНАТА ПЕВИЦА ЕЛЕНА ГРАМАТИКОВА

е родена на 17 октомври 1939 г. в село Шарково, община Болярово. Любовта си към народната песен наследява от майка си. Завършва прогимназия в ПГ „Васил Левски" - Ямбол. Още като ученичка в 8 клас е приета с конкурс в току-що сформирания Тракийски ансамбъл в Ямбол, основател на който е изтъкнатият музикален деец Атанас Паленков през октомври 1954 г., а от 1956 г. гласът на Елена зазвучава по БНР. От 1958 г. започва за сътрудничи на Радио „Стара Загора", а по-късно - и на Радио „Пловдив".
В Тракийския ансамбъл Елена Граматикова се оформя като основна солистка и тук стои неотлъчно в продължение на 36 години.
Както с Тракийския ансамбъл, така и самостоятелно по линията на Българската концертна дирекция тя участва в над 6 хиляди концерта в страната и чужбина. Нейният глас е завладявал аудиториите във Франция, Италия, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Австрия, Полша, Чехия, Сирия, Узбекистан и други страни.В продължение на 15 години работи с един от най-известните тракийски оркестри - „Канарите", период, в който пее по сватби. Близо две десетилетия от живота си посвещава на педагогическата работа. Преподава народно пеене и обучава деца в музикалните училища в Котел, Широка Лъка и Академията в Пловдив.
В репертоара си Елена Граматикова наброява над 700 народни песни (голяма част от които хайдушки), преобладаваща част от които е научила от майка си Станка Граматикова, от леля си Бояна и от други хора от нашия край.

Елена Граматикова почина след тежко боледуване на 21 юли 2005 г., но творчеството й остава вечно. Във фонотеките на Радио „София" и на радиата „Стара Загора", „Пловдив" и „Варна" има над 120 нейни записи. В БНТ и РТЦ има над 40 филма, „Балкантон" също отразява развитието ѝ, като издава грамофонни плочи с нейни песни.
При повторното й гостуване във Франция през 1984 г. Радио „Солей" в Париж прави записи на нейни изпълнения. С голям успех преминава гостуването ѝ в Ямболския драматичен театър в драмата ритуал „Тракийска легенда" от Димитър Яръмов.

На Елена Граматикова е посветен Националният детски фолклорен събор "Върбова свирка свири", който Община Болярово организира по традиция в първата събота на месец юни. В рамките на събора се провежда и конкурсът "С песните на Елена Граматикова". 

В памет на Елена Граматикова в родното й село Шарково със съдействието на общината е монтирана паметна плоча.  

 

 

Основателят на българската отоневрология

Проф. д-р АТАНАС КЕХАЙОВ, д.м.н.

е роден на 30 ноември 1924 г. в с. Мамарчево, община Болярово. Световен интелектуалец за 1993 г. Носител на награда за достижения в медицинската наука за ХХ век, Кембридж, Англия. Носител на призовете Човек за 1992 г., Най-адмириран човек за десетилетието, Северна Каролина, САЩ. Член на Асоциацията по ото-неврология - Упсала, Швеция, Вюртцбург, Германия. Ръководител на Клиниката по професионални заболявания към Медицинския университет в София(1986-1989г.). Автор на множество публикации - на медицинска тематика, но и исторически факти за родния край.
На 13 септември 2018 г. той си отиде от този земен свят.
Синът му д-р ДИМИТЪР КЕХАЙОВ също е специалист уши, нос и гърло.  

 

 

Създателят на българската паротитна ваксина
Проф. д-р ХРИСТО ОДИСЕЕВ

е роден през 1927 г. в село Мамарчево, община Болярово. След завършване на Медицинския университет през 1953 г. е изпратен в болницата на гр. Елхово, където заема последователно длъжностите участъков лекар, завеждащ поликлиниката и главен лекар, завежда и Инфекциозно отделение. През 1959 г. получава специалност „Инфекциозни болести". Поради слухови проблеми заменя стетоскопа с микроскоп и постъпва като научен сътрудник в Научния институт по епидемиология и микробиология (НИЕМ) в София. В началото работи по създаване на грипна ваксина. От 1964 г. е назначен за завеждащ паротитна лаборатория, а от 1974 г. на обединената лаборатория „Морбили - паротит - рубеола". Създател е на българска паротитна ваксина и инициатор, ръководител и участник в създаването на асоциирана ваксина морбили - паротит. През 1971 г. защитава кандидатска, а през 1976 г. докторска дисертация. Неговият опит в получаването, приложението, имунологията и епидемиологията на живите вирусни ваксини е проучван от редица чуждестранни учени. Има няколкостотин научни и научнопопулярни статии както по специалностите си, така и в други области на медицината, и две монографии.
След пенсионирането си е поканен от директора на Институт Пастьор - Тунис, където работи в продължение на 12 години, а след това от директора на Националния ветеринарен институт - Тунис, където е 5 години. Като единствен чужденец и вирусолог, той поставя и в двата института основите на департаменти по вирусология с по два сектора: научнодиагностични и производствени за ваксини, и обучава кадри за тяхното обслужване. Член е на Нюйоркската академия на науките.
След завръщането си в България, макар и на преклонна възраст, той продължава да следи новостите в медицинската наука и да участва активно в научния и периодичния печат, включително и във в-к „Лечител. 

 

 

 

 

АКТЬОРЪТ СТОЯН ГЪДЕВ 

е роден в село Ситово, община Болярово на 12 септември 1931 г.
Работи на сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска" Бургас (1957 - 1961), Драматичен театър „Стефан Киров" Сливен (1961 - 1962), Димитровградския драматичен театър (1962 - 1965), Хасковския драматичен театър (1965), Народен театър за младежта София (1965 - 1966), Пернишкия драматичен театър (1966 - 1979), Театър „София" и Драматичен театър Ловеч (през 90-те години). След това се премества в Младежкия театър, където остава до началото на 90-те години, когато става част от състава на театър „София".
Член на Съюза на артистите в България (1956).
Носител на Орден „Кирил и Методий" - ІІ степен, на Специална награда и награда на критиката за новелата „Пенлеве" от филма Случаят Пенлеве на „ФБФ" (Варна, 1968).
Сред забележителните му роли в киното са на Стоил в "Капитан Петко войвода", попът в "Господин за един ден", патриарх Йоан Граматик в "Константин Философ" и др.
Стоян Гъдев умира на 11 февруари 1999 г. 

 

 МУЗИКАНТЪТ ГЕОРГИ КЕХАЙОВ

е роден е през 1904 година в село Воден, община Болярово.В Междувоенния период става един от първите професионални изпълнители на българска народна музика.В началото на 20-те години е сред най-търсените сватбарски кавалджии в Тракия, а през 1926 година печели национален конкурс за народни изпълнители.През 30-те години записва грамофонни плочи и негови изпълнения са излъчвани по радиото.Днес той е смятан за първия популяризатор на кавала като инструмент с възможности за представяне на солови концерти.
Георги Кехайов умира през 1977 година. 

 

 

АКТЬОРЪТ ПРОДАН НОНЧЕВ 

е роден на 28 март 1939 г. в село Воден, община Болярово. Следва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев до 1967 г. Играе на сцените на Драматичен театър „Стоян Бъчваров" във Варна, на Драматичен театър „София", Театър „4+4″, Малък градски театър „Зад канала" и Театър 199.
Той изигра чудесните образи на Симеон в пиесата „Монахът и неговите синове" на М. Милков, героят Богдан Геров във „Вяра" на Тодор Генов, Ацето в пиесата „Вечерите на Иван Гилин" по Николай Парушев, Нено в пиесата „Синьо-белият скреж" на Кольо Георгиев, Капулети в пиесата „Ромео и Жулиета" по Уилям Шекспир и др.
Най-запомнящите се негови филмови изяви са в „Козият рог", „Капитан Петко Войвода", „Записки по българските въстания", „Синята лампа", „Буна", „Лъжовни истории", „Забравете този случай", „По дирята на безследно изчезналите", „Големанов" и др.  Умира на 8 ноември 2013 г.

 

 

ПРОФ. ЕНЧО ХАЛАЧЕВ

е български театрален режисьор. Роден е на 3 февруари 1929 г. в с. Воден, община Болярово. Завършва режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1959). Дебютира с постановката на „Блокада" в Драматичен театър - Сливен (1959). Работи като режисьор в ДТ-Сливен (1959-1964), Народния театър „Иван Вазов" (1964-1994), хоноруван преподавател по актьорско майсторство и режисура (1970), доцент (1974), професор (1982), ръководител на катедра „Актьорско майсторство и режисура" (от 1983), ректор (1987-1990) на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов".
Поставя „Хенри IV", „Домът на Бернарда Алба", „Вишнева градина", „Златната карета", „Легенда за Гоце", „Прокурорът", „Камино Реал", „Всичко в градината", „Гледна точка", „Борци", „Бесове", „Чичовци", „Пред залез слънце", „Безкрайно отчаяние" и др. Има постановки в телевизионния театър.
Носител е на национални награди и държавни отличия.
Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" за значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
Умира на 17 октомври 2014 г.

 


ДИРИГЕНТЪТ КОСТАДИН ПАВЛОВ

е роден на 10 октомври 1942 г. в село Голямо Крушево, община Болярово, но свързва още от млади години живота си с морската ни столица и най-вече с близкия град Дългопол. Воинският дълг го запраща край морето и той завинаги заобиква дъха на черноморския бриз.
Започнал е като музикантски ученик във военен оркестър и завършва кариерата си в оркестъра на Военноморското училище във Варна.
През 1982 г. основава Детско-юношеския духов оркестър "Дико Илиев" в Дългопол. Оркестърът е завоювал над 60 отличия от наши и международни конкурси и фестивали, от които едно трето, четири втори и тридесет и седем първи места за 30 години творческа дейност.
За дългогодишната му творческа дейност с оркестъра на 27 август 2004 г. ръководството на Съюза на музикалните дейци в България награждава със "Златна лира" г-н Павлов.  

МУЗИКАЛНИЯТ ВИРТУОЗ НИКОЛА КОСТОВ

е роден на 12 февруари 1936 г. в село Камен връх, община Болярово, в стар кавалджийски род. Започва да изучава кавала сам и дарбата му бързо се забелязва. Печели много първи места във фестивали. Над 40 години е солист и концертмайстор на ансамбъл "Пирин". Умира на 10 юли 2019 г.

Сега солистка на ансамбъла е неговата дъщеря

 ТАНЯ КОСТОВА. 

Тя е един от първите новатори в стила на авторската пиринска песен. Разказва, че от малка се увлича по народната музика. Впечатлява се от разговорите между баща и́ и именити композитори като Стефан Кънев, Красимир Кюркчийски, които често гостуват в дома им. За вокалното изкуство я открива Стоян Стоянов - диригентът на хора в Ансамбъл „Пирин", тогава Таня е на 18 години. След като завършва училището, веднага започва работа в хора на „Пирин". Точно затова никога не казва, че пее откакто се помни. Благодарна е на баща си, че и́ е открил магията на фолклора и голямата сцена.  

 

 

АТАНАС СТОЙКОВ АТАНАСОВ

е български историк на изкуството и журналист. Роден е 28 октомври 1919 г. в Болярово в семейството на даскал Стойко.
Главен редактор е на списание „Младеж" (1946-1949) и на „Работническо дело" (1950-1953). От 1974 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.
Сред публикациите му са "Критика на абстрактното изкуство и неговите теории", 1963, "Българската карикатура: кратък очерк за нейния път и за творчеството на Александър Божинов", 1970, „Кенет Кларк - историк и популяризатор на изкуството" предговор към „Цивилизацията" на Кенет Кларк, 1977 г.
Атанас Стойков умира на 11 октомври 1988 г. (на 68 г.)

 

 

 

Иван Николов Морфов 

инженер и дългогодишен ректор на Русенския университет

 

Иван Николов 

летец - изпитател, завършил 2 военни академии в СССР, полковник от запаса

 

Ст.н.с. д-р инж. ПЕТЪР КВАСНИКОВ 

е роден в гр. Болярово. Помощник технически ръководител на въведения през 1966 г. в експлоатация язовир „Малко Шарково" и главен инженер на „Водстрой" по изграждане на напоителната система към язовира. Водещ и основен изпълнител по съставянето на генералните схеми, анализ на резултатите от балансите и изводи, описание на нови идейни схеми, свързване и съставяне на документацията по поречията на Тунджа и на Южночерноморските реки. Ст.н.с. към Института по водни проблеми към БАН /сегашния Национален институт по метеорология и хидрология". Автор и съавтор на редица научни публикации.  

 

Проф. д-р инж. ДЖЕНКО ИВАНОВ ДАСКАЛОВ

е роден в град Болярово. През различни периоди е бил декан на факултет „Механизация на селското стопанство" гр. Русе, който поставя основите на Русенския университет "Ангел Кънчев", ръководител на катедра „Земеделска техника".

През 1989 г. в Ямбол е създаден е Висш учебен комплекс, който е изнесена структура на Русенския университет „А. Кънчев". Проф.д-р инж. Дженко Даскалов е негов директор от 1989-1991 г. Този период за бъдещия Технически колеж, а сега и Факултет по техника и технологии, в Ямбол се характеризира с въвеждането на университетски организационни и структурни промени, необходими за висшето образование. Поставят се основите на академично сътрудничество с Русенски университет. 

Проф. д-р инж. Даскалов има издадени учебници, учебни помагала, ръководства, монографии и много научни публикации. Автор е на много изобретения, за което е награден със златна значка „Почетен изобретател". Разработената с негово участие сеялка за директна сеитба „СДД-8" е получила златен медал на техничестия панаир в гр. Пловдив през 1982 г. Под негово ръководство са защитили докторски степени десетки докторанти. За успехите си е носител на орден „Кирил и Методий" II степен и много други награди.

Общински съветник в община Болярово през мандата 2003-2007 г. В момента земеделски производител. Щедър дарител на редица културни и спортни прояви в община Болярово.