Народната певица ЕЛЕНА ГРАМАТИКОВА
е родена на 17 октомври 1939 г. в село Шарково, община Болярово. Любовта си към народната песен наследява от майка си. Завършва прогимназия в ПГ „Васил Левски" - Ямбол. Още като ученичка в 8 клас е приета с конкурс в току-що сформирания Тракийски ансамбъл в Ямбол, основател на който е изтъкнатият музикален деец Атанас Паленков през октомври 1954 г., а от 1956 г. гласът на Елена зазвучава по БНР. От 1958 г. започва за сътрудничи на Радио „Стара Загора", а по-късно - и на Радио „Пловдив".
В Тракийския ансамбъл Елена Граматикова се оформя като основна солистка и тук стои неотлъчно в продължение на 36 години.
Както с Тракийския ансамбъл, така и самостоятелно по линията на Българската концертна дирекция тя участва в над 6 хиляди концерта в страната и чужбина. Нейният глас е завладявал аудиториите във Франция, Италия, Германия, Русия, Украйна, Молдова, Австрия, Полша, Чехия, Сирия, Узбекистан и други страни.В продължение на 15 години работи с един от най-известните тракийски оркестри - „Канарите", период, в който пее по сватби. Близо две десетилетия от живота си посвещава на педагогическата работа. Преподава народно пеене и обучава деца в музикалните училища в Котел, Широка Лъка и Академията в Пловдив.
В репертоара си Елена Граматикова наброява над 700 народни песни (голяма част от които хайдушки), преобладаваща част от които е научила от майка си Станка Граматикова, от леля си Бояна и от други хора от нашия край.
Елена Граматикова почина след тежко боледуване на 21 юли 2005 г., но творчеството й остава вечно. Във фонотеките на Радио „София" и на радиата „Стара Загора", „Пловдив" и „Варна" има над 120 нейни записи. В БНТ и РТЦ има над 40 филма, „Балкантон" също отразява развитието ѝ, като издава грамофонни плочи с нейни песни.
При повторното й гостуване във Франция през 1984 г. Радио „Солей" в Париж прави записи на нейни изпълнения. С голям успех преминава гостуването ѝ в Ямболския драматичен театър в драмата ритуал „Тракийска легенда" от Димитър Яръмов.
На Елена Граматикова е посветен Националният детски фолклорен събор "Върбова свирка свири", който Община Болярово организира по традиция в първата събота на месец юни. В рамките на събора се провежда и конкурсът "С песните на Елена Граматикова".
В памет на Елена Граматикова в родното й село Шарково със съдействието на общината е монтирана паметна плоча.
Основателят на българската отоневрология
Проф. д-р АТАНАС КЕХАЙОВ, д.м.н.
е роден на 30 ноември 1924 г. в с. Мамарчево, община Болярово. Световен интелектуалец за 1993 г. Носител на награда за достижения в медицинската наука за ХХ век, Кембридж, Англия. Носител на призовете Човек за 1992 г., Най-адмириран човек за десетилетието, Северна Каролина, САЩ. Член на Асоциацията по ото-неврология - Упсала, Швеция, Вюртцбург, Германия. Ръководител на Клиниката по професионални заболявания към Медицинския университет в София(1986-1989г.). Автор на множество публикации - на медицинска тематика, но и исторически факти за родния край.
На 13 септември 2018 г. той си отиде от този земен свят.
Синът му д-р ДИМИТЪР КЕХАЙОВ също е специалист уши, нос и гърло.
Създателят на българската паротитна ваксина
Проф. д-р ХРИСТО ОДИСЕЕВ
е роден през 1927 г. в село Мамарчево, община Болярово. След завършване на Медицинския университет през 1953 г. е изпратен в болницата на гр. Елхово, където заема последователно длъжностите участъков лекар, завеждащ поликлиниката и главен лекар, завежда и Инфекциозно отделение. През 1959 г. получава специалност „Инфекциозни болести". Поради слухови проблеми заменя стетоскопа с микроскоп и постъпва като научен сътрудник в Научния институт по епидемиология и микробиология (НИЕМ) в София. В началото работи по създаване на грипна ваксина. От 1964 г. е назначен за завеждащ паротитна лаборатория, а от 1974 г. на обединената лаборатория „Морбили - паротит - рубеола". Създател е на българска паротитна ваксина и инициатор, ръководител и участник в създаването на асоциирана ваксина морбили - паротит. През 1971 г. защитава кандидатска, а през 1976 г. докторска дисертация. Неговият опит в получаването, приложението, имунологията и епидемиологията на живите вирусни ваксини е проучван от редица чуждестранни учени. Има няколкостотин научни и научнопопулярни статии както по специалностите си, така и в други области на медицината, и две монографии.
След пенсионирането си е поканен от директора на Институт Пастьор - Тунис, където работи в продължение на 12 години, а след това от директора на Националния ветеринарен институт - Тунис, където е 5 години. Като единствен чужденец и вирусолог, той поставя и в двата института основите на департаменти по вирусология с по два сектора: научнодиагностични и производствени за ваксини, и обучава кадри за тяхното обслужване. Член е на Нюйоркската академия на науките.
След завръщането си в България, макар и на преклонна възраст, той продължава да следи новостите в медицинската наука и да участва активно в научния и периодичния печат, включително и във в-к „Лечител.
Проф. ПЕТЪР МИХОВ ТОДОРОВ
е роден в село Странджа през 1922 г. Преподавател в катедра "Съобщителна техника" към Технически университет - София. Има важен принос за развитието на информатиката в България.
Зам.-директор на Научноизследователския институт по съобщенията (НИИС)към Министерството на съобщенията. От 1981 г. Институтът по математика и информатика и НИИС започват изследвания в областта на теорията на трафика
в телекомуникационните системи. От страна на НИИС в колектива участват проф. Петър Михов Тодоров и доц. Румяна Дочева, ръководител на секция "Телетрафични измервания". От ИМИ в изследванията участват н.с. Владимир Занев и мат. Стоян Порязов от секция "Математическо осигуряване" с ръководител проф. Петър Бърнев.
През 1986 год. се създава лаборатория "Математическо осигуряване на съобщителни системи" (ЛМОСС) към сектор "Математическо осигуряване" с ръководител проф. П. Тодоров. През 1989 г. ЛМОСС става самостоятелна структура. След пенсионирането си през 1990 г. проф. Тодоров продължава да ръководи на обществени начала лабораторията, а н.с. Стоян Порязов поема административните дейности.
Умира през 2000 г.
Проф. дсн ИВАН КОСТАДИНОВ СТАНКОВ
е роден през 1948 г. в село Ружица. През 1973 г. завършва Зоотехническия факултет на Селкостопанската академия в София.
През 1986 г. защитава докторска дисертация на тема „Създаване на кросбредни овце на основа кавказки тънкорунни овце-майки".
През 1979 г. става асистент, през 1988 г. доцент, а от 2001 е професор. Ректор е на Тракийския университет в Стара Загора от 2008 г.
На 13 март 2013 г. е назначен за служебен министър на земеделието и храните / 13 март 2013 - 29 май 2013/.
Зам. председател на парламентарната комисия по земеделие по време на 43-тото Народно събрание.
Издал е над 200 научни труда. Има две специализации в Аграрен колеж „Харпър Адамс" в гр. Ню Порт, Англия и в университета в гр. Дижон, Франция. Член на Съвета на ректорите на висшите училища в България; на Балканската федерация по животновъдство; на Управителния съвет на Селскостопанска академия; на Научен съвет на Аграрен факултет, Стара Загора и на Консултативния съвет към МЗХ.
Гл.ас. ХРИСТО ОРМАНДЖИЕВ
е родом от Болярово. Роден на 10 юли 1975 г. Завършва ВТУ, Юридически факултет, спец.Право (1999).Омбудсман на община Велико Търново (2002-2003).
Преподавател в Юридическия факултет на ВТУ от 2004 г.Асистент в ЮФ при ВТУ (2004). Главен асистент (2010).
Четени курсове във ВТУ: Конституционно право на Република България, Защита на правата на човека.
Меценатът ДИМИТЪР ТЪРЗИЕВ,
по-известен с прозвището си Американеца, е роден на 29 през 1929 г. в село Иглика. Напуснал нелегално България през далечната 1949-а, десетилетия наред работил къде ли не, дори в структурите на НАТО преди да се установи за постоянно в градчето Брeйдентон, Флорида. Завърна се за пръв път в родното Иглика в началото на 90-те. По негова инициатива и средства в местността "Белянката" е издигнат параклис, място за пикник, чешма, поставени са мемориални плочи за Макгахън и воеводите Михаил Герджиков, Гоце Делчев и Даме Груев. Той беше един от основните организатори на ежегоден събор в тази местност, подпомагаше и редица инициативи на община Болярово. Умира в САЩ на 7 юли 2020 г., но по негово настояване тленните му останки са погребани в родното село Иглика.
Художничката ЕЛЗА ГОЕВА
е родена на 27 юли 1928 година в Болярово в семейството на баща българин и майка германка. Пътят й на художник минава през НХА, където в първите години нейни преподаватели са Борис Митов, Дечко Узунов, а по-късно Панайот Панайотов, при когото завършва специалност "Живопис" през 1953 г. Първите ѝ изяви след дипломирането са в общи изложби в страната и чужбина, а от 1965 г. подрежда и самостоятелни изложби. В годините тя дели едно ателие със съпруга си художника Владимир Гоев, а тяхната дъщеря Нуша Гоева също е художник. Живее и твори в София.
През октомври 2006 година получава наградата „Икар" на едноименната галерия за самостоятелната ѝ изложба живопис „Храмът".
Актьорът СТОЯН ГЪДЕВ
е роден в село Ситово, община Болярово на 12 септември 1931 г.
Работи на сцената на Драматичен театър „Адриана Будевска" Бургас (1957 - 1961), Драматичен театър „Стефан Киров" Сливен (1961 - 1962), Димитровградския драматичен театър (1962 - 1965), Хасковския драматичен театър (1965), Народен театър за младежта София (1965 - 1966), Пернишкия драматичен театър (1966 - 1979), Театър „София" и Драматичен театър Ловеч (през 90-те години). След това се премества в Младежкия театър, където остава до началото на 90-те години, когато става част от състава на театър „София".
Член на Съюза на артистите в България (1956).
Носител на Орден „Кирил и Методий" - ІІ степен, на Специална награда и награда на критиката за новелата „Пенлеве" от филма Случаят Пенлеве на „ФБФ" (Варна, 1968).
Сред забележителните му роли в киното са на Стоил в "Капитан Петко войвода", попът в "Господин за един ден", патриарх Йоан Граматик в "Константин Философ" и др.
Стоян Гъдев умира на 11 февруари 1999 г.
Музикантът ГЕОРГИ КЕХАЙОВ
е роден е през 1904 година в село Воден, община Болярово.В Междувоенния период става един от първите професионални изпълнители на българска народна музика.В началото на 20-те години е сред най-търсените сватбарски кавалджии в Тракия, а през 1926 година печели национален конкурс за народни изпълнители.През 30-те години записва грамофонни плочи и негови изпълнения са излъчвани по радиото.Днес той е смятан за първия популяризатор на кавала като инструмент с възможности за представяне на солови концерти.
Георги Кехайов умира през 1977 година.
Актьорът ПРОДАН НОНЧЕВ
е роден на 28 март 1939 г. в село Воден, община Болярово. Следва актьорско майсторство в класа на проф. Стефан Сърчаджиев до 1967 г. Играе на сцените на Драматичен театър „Стоян Бъчваров" във Варна, на Драматичен театър „София", Театър „4+4″, Малък градски театър „Зад канала" и Театър 199.
Той изигра чудесните образи на Симеон в пиесата „Монахът и неговите синове" на М. Милков, героят Богдан Геров във „Вяра" на Тодор Генов, Ацето в пиесата „Вечерите на Иван Гилин" по Николай Парушев, Нено в пиесата „Синьо-белият скреж" на Кольо Георгиев, Капулети в пиесата „Ромео и Жулиета" по Уилям Шекспир и др.
Най-запомнящите се негови филмови изяви са в „Козият рог", „Капитан Петко Войвода", „Записки по българските въстания", „Синята лампа", „Буна", „Лъжовни истории", „Забравете този случай", „По дирята на безследно изчезналите", „Големанов" и др. Умира на 8 ноември 2013 г.
Проф. ЕНЧО ХАЛАЧЕВ
е български театрален режисьор. Роден е на 3 февруари 1929 г. в с. Воден, община Болярово. Завършва режисура при проф. Филип Филипов във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" (1959). Дебютира с постановката на „Блокада" в Драматичен театър - Сливен (1959). Работи като режисьор в ДТ-Сливен (1959-1964), Народния театър „Иван Вазов" (1964-1994), хоноруван преподавател по актьорско майсторство и режисура (1970), доцент (1974), професор (1982), ръководител на катедра „Актьорско майсторство и режисура" (от 1983), ректор (1987-1990) на ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов".
Поставя „Хенри IV", „Домът на Бернарда Алба", „Вишнева градина", „Златната карета", „Легенда за Гоце", „Прокурорът", „Камино Реал", „Всичко в градината", „Гледна точка", „Борци", „Бесове", „Чичовци", „Пред залез слънце", „Безкрайно отчаяние" и др. Има постановки в телевизионния театър.
Носител е на национални награди и държавни отличия.
Награден с орден „Св. св. Кирил и Методий" за значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката.
Умира на 17 октомври 2014 г.
Актьорът ГЕОРГИ МАМАЛЕВ
е роден на 5 август 1952 г. в с. Мамарчево. Завършва актьорско майсторство за драматичен театър във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов" през 1977 г. в класа на проф. Енчо Халачев.
От 1977 г. е в Народния театър „Иван Вазов". Сред театралните му роли са: Аврам Совалката в „Опит за летене" от Йордан Радичков, Сречко Розмарина и Бато в „Сборен пункт" от Д. Ковачевич, Загорецки в „От ума си тегли" от Александър Грибоедов, Фратю в „Чичовци" от Иван Вазов, Дромио от Сиракуза в „Комедия от грешки" и Пък в „Сън в лятна нощ" от Шекспир, Шура Балаганов във „Великият комбинатор" по Иля Илф и Евгений Петров, Рафаеле в „Призраци в Неапол" от Едуардо де Филипо.
Сред незабравимите му роли са Гошо от „Оркестър без име", принц Алфонсо от „13-ата годеница на принца", Стефан Стамболов в „Записки по българските въстания" и капитан Мортимър от „Последни желания". Участвал е в радио записи за БНР.
Член на СБФД (1989).
През 2016 г. бе удостоен с най-високото и престижно отличие на Министерството на културата - наградата „Златен век" с огърлие, за изключителни заслуги за развитието на българската култура, както и по повод 40 години творческа дейност.
Диригентът КОСТАДИН ПАВЛОВ
е роден на 10 октомври 1942 г. в село Голямо Крушево, община Болярово, но свързва още от млади години живота си с морската ни столица и най-вече с близкия град Дългопол. Воинският дълг го запраща край морето и той завинаги заобиква дъха на черноморския бриз.
Започнал е като музикантски ученик във военен оркестър и завършва кариерата си в оркестъра на Военноморското училище във Варна.
През 1982 г. основава Детско-юношеския духов оркестър "Дико Илиев" в Дългопол. Оркестърът е завоювал над 60 отличия от наши и международни конкурси и фестивали, от които едно трето, четири втори и тридесет и седем първи места за 30 години творческа дейност.
За дългогодишната му творческа дейност с оркестъра на 27 август 2004 г. ръководството на Съюза на музикалните дейци в България награждава със "Златна лира" г-н Павлов.
Музикалният виртуоз НИКОЛА КОСТОВ
е роден на 12 февруари 1936 г. в село Камен връх, община Болярово, в стар кавалджийски род. Започва да изучава кавала сам и дарбата му бързо се забелязва. Печели много първи места във фестивали. Над 40 години е солист и концертмайстор на ансамбъл "Пирин". Умира на 10 юли 2019 г.
Сега солистка на ансамбъла е неговата дъщеря
ТАНЯ КОСТОВА.
Тя е един от първите новатори в стила на авторската пиринска песен. Разказва, че от малка се увлича по народната музика. Впечатлява се от разговорите между баща и́ и именити композитори като Стефан Кънев, Красимир Кюркчийски, които често гостуват в дома им. За вокалното изкуство я открива Стоян Стоянов - диригентът на хора в Ансамбъл „Пирин", тогава Таня е на 18 години. След като завършва училището, веднага започва работа в хора на „Пирин". Точно затова никога не казва, че пее откакто се помни. Благодарна е на баща си, че и́ е открил магията на фолклора и голямата сцена.
Певицата НИКУЛА ГОВЕДАРОВА
/Купенова по баща/ е родена на 7 септември 1937 год. в село Голямо Крушево. От осемте деца в семейството Никула е най-малкото, най-палавото и най-будното дете. Още от малко впечатлява с музикалните си заложби. Обича да пее из селото и така става любимка на своите съселяни, които я карат да пее по различни поводи.
Когато е на 15 години я приемат в бургаския ансамбъл „Атанас Манчев", а малко след това става и част от Държавния ансамбъл за народни танци и песни "Филип Кутев".
Оттук нататък животът й е свързан завинаги с ансамбъла. Никула е една от първите, които имат възможността да работят с известни музиканти и певци, като Надка Караджова, Вълкана Стоянова, Комна Стоянова, Верка Сидерова, Стояна Лалова, Груйчо Дойчев и много други.
Благодарение на участието си в ансамбъла тя получава шанса с народните си песни да обиколи почти целия свят.
доц. д-р Иван Станчев
е роден в село Шарково на 27 септември 1961 г. Завършва Висшето военно училище „Васил Левски" (сега Национален военен университет) през 1983 г. и постъпва на служба в Гранични войски. През 1994 г. след конкурс е назначен за асистент във факултет „Полиция" на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност на МВР (сега Академия на МВР). През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Организация и тактика за задържане на въоръжени извършители на престъпления". През 2006 г. е избран за доцент. Преподава по „Оперативно бойна подготовка", „Оперативно тактическа подготовка", „Високорискови полицейски операции", „Специална тактика" (за Специализираните тактически звена на МВР), „Гранична тактика". Автор на книгите: „Оперативно-бойна подготовка", „Организация и тактика за задържане на въоръжени извършители на престъпления", „Тактически действия при високорискови ситуации", „Специална полицейска тактика". Бил е преподавател в Академията на МВР, заместник-декан на факултет "Полиция". В момента е преподавател в катедра "Политически науки и национална сигурност" във факултета по икономически и социални науки в ПУ "Паисий Хилендарски".
АТАНАС СТОЙКОВ АТАНАСОВ
е български историк на изкуството и журналист. Роден е 28 октомври 1919 г. в Болярово в семейството на даскал Стойко.
Главен редактор е на списание „Младеж" (1946-1949) и на „Работническо дело" (1950-1953). От 1974 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките.
Сред публикациите му са "Критика на абстрактното изкуство и неговите теории", 1963, "Българската карикатура: кратък очерк за нейния път и за творчеството на Александър Божинов", 1970, „Кенет Кларк - историк и популяризатор на изкуството" предговор към „Цивилизацията" на Кенет Кларк, 1977 г.
Атанас Стойков умира на 11 октомври 1988 г. (на 68 г.)
Футболистът АНГЕЛ ЧЕРВЕНКОВ
е роден на 10 юни 1964 в Болярово. Като футболист е играл на поста защитник за отборите на Тунджа (Ямбол) (1980 - 1982 г.), Армеец (София) (1982 - 1984 г.), ЦСКА (1984 - 1987 г.), Локомотив (Горна Оряховица) (1987 - 1989 г.), Етър (Велико Търново) (1989 - 1994 г.) и Монтана (1994 - 1996 г.). В „А" група има 298 мача и 40 гола. Шампион на България през 1987 г. с ЦСКА и през 1991 г. с Етър, вицешампион през 1985 г. с ЦСКА, бронзов медалист през 1990 г. с Етър, носител на купата на страната през 1985 и 1987 г. с ЦСКА, на КСА през 1985 и 1986 г. с ЦСКА и на Купата на БФС през 1991 г. с Етър. В евротурнирите има 6 мача и 1 гол (2 мача с 1 гол за Етър в КЕШ и 4 мача за ЦСКА в турнира за купата на УЕФА). За националния отбор има 5 мача.
Работи като треньор в ДЮШ на ЦСКА (1999 - 2001 г.) и помощник-треньор в първия отбор в периода (2003 - 2007 г.), когато отборът записва славни в историята си победи над Байер Леверкузен и Ливърпул и участва в групите на турнира за купата на УЕФА. Печели шампионска титла 2005 г., Купа на България 2006 г. и Суперкупа на България през 2007 г.
През 2007 г., след като напуска ЦСКА, е поканен за старши треньор на ФБК "Каунас" от собственика на отбора Владимир Романов, който в същото време е собственик и на други три отбора (Хартс, Шилуте, МТЗ - РИПО). След успешен полусезон и спечелване на Суперкупата на Литва и 1 място в класирането с 10 точки преднина пред втория, Романов го кани за Главен Мениджър в Хартс.
През сезон 2007/2008 оглавява елитния Шотландски отбор "Хартс" и записва името си като първия български треньор работил на Острова. Постига престижни победи над двата гранда като домакин на Глазгол Рейнджърс 4 - 2 и като гост на Селтик 0 - 2, когато ги отстранява на осминафинал за купата на Шотландия. След кратка пауза идва и вторият му престой в "Хартс" през сезон 2008/2009, но финансовата криза налегнала отбора и невъзможността на собственика да го издържа го принуждават да напусне и да се прибере в България.
През сезон 2009/2010 след изминалите първи два кръга, получава покана от собственика Гриша Ганчев и става Старши треньор на ПФК "Литекс". Печели безапелационно шампионска титла с 12 точки преднина пред втория, с най-добра защитата и най-добро нападение в първенството.
През 2011 г. получава предложение да води елитния Украински отбор "Севастопол" и след края на сезона напуска.
През 2012 г. поема елитния словашки отбор "Татран Прешов".
През 2014 г. за втори път оглавява "Севастопол" и го класира на най-високо за историята на клуба място в първенството, както и записва много клубни рекорди. Поради военното положение в страната и последвалия референдум за независимостта на полуостров Крим, отборът не е допуснат да участва в първенството на Украйна за следващия сезон, тъй като се счита за част от Русия и преустановява съществуването си.
През 2015 г. получава покана да оглави амбициозен проект и приема да стане генерален мениджър и старши треньор на украинския ФК "Арсенал"-Киев.
През 2016 г. застава начело на завърналия се в най-висшия еталон на българския футбол отбор на "Локомотив" Горна Оряховица.
През сезон 2018/2019 оглавява елитния украински отбор "Черноморец" Одеса, в който той работи до края на 2019 г.
Иван Николов Морфов
инженер и дългогодишен ректор на Русенския университет
Иван Николов
летец - изпитател, завършил 2 военни академии в СССР, полковник от запаса
Ст.н.с. д-р инж. ПЕТЪР КВАСНИКОВ
е роден в гр. Болярово. Помощник технически ръководител на въведения през 1966 г. в експлоатация язовир „Малко Шарково" и главен инженер на „Водстрой" по изграждане на напоителната система към язовира. Водещ и основен изпълнител по съставянето на генералните схеми, анализ на резултатите от балансите и изводи, описание на нови идейни схеми, свързване и съставяне на документацията по поречията на Тунджа и на Южночерноморските реки. Ст.н.с. към Института по водни проблеми към БАН /сегашния Национален институт по метеорология и хидрология". Автор и съавтор на редица научни публикации.
Проф. д-р инж. ДЖЕНКО ИВАНОВ ДАСКАЛОВ
е роден в град Болярово. През различни периоди е бил декан на факултет „Механизация на селското стопанство" гр. Русе, който поставя основите на Русенския университет "Ангел Кънчев", ръководител на катедра „Земеделска техника".
През 1989 г. в Ямбол е създаден е Висш учебен комплекс, който е изнесена структура на Русенския университет „А. Кънчев". Проф.д-р инж. Дженко Даскалов е негов директор от 1989-1991 г. Този период за бъдещия Технически колеж, а сега и Факултет по техника и технологии, в Ямбол се характеризира с въвеждането на университетски организационни и структурни промени, необходими за висшето образование. Поставят се основите на академично сътрудничество с Русенски университет.
Проф. д-р инж. Даскалов има издадени учебници, учебни помагала, ръководства, монографии и много научни публикации. Автор е на много изобретения, за което е награден със златна значка „Почетен изобретател". Разработената с негово участие сеялка за директна сеитба „СДД-8" е получила златен медал на техничестия панаир в гр. Пловдив през 1982 г. Под негово ръководство са защитили докторски степени десетки докторанти. За успехите си е носител на орден „Кирил и Методий" II степен и много други награди.
Общински съветник в община Болярово през мандата 2003-2007 г. В момента земеделски производител. Щедър дарител на редица културни и спортни прояви в община Болярово.
Доц. д-р ХРИСТО СТОЯНОВ КЬОСЕВ
е роден на 18.12.1935 г. в с. Вълчи извор. Завършва специалност „Биохимия и физиология на животните и човека" в Биологическия факултет на Софийския университет през 1965 г. Постъпва във Висшия институт за народно стопанство - Варна като асистент по стокознание на продоволствените стоки през 1967 г., ст. асистент от 1970, гл. асистент 1974, доцент 1982 г. Зам.-декан по НИР на Търговско-стоковедния факултет от 1987 до 1989 г. Защитава кандидатска дисертация в МИНХ „Г. В. Плеханов", Москва, през 1979 г. Преподавателската и научноизследователската му дейност в катедра "Стокознание" към Икономическия университет във Варна до 2012 г. е в областта на стокознанието на хранителните стоки.
Журналистът АТАНАС РАДОЙНОВ
е роден на 21 януари 1934 г. в с. Горска поляна. Завършва специалност българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий".
След дипломирането си живее в Бургас, където работи като художник по промишлена естетика, окръжен кореспондент на вестниците „Кооперативно село" и „Земя", и главен редактор на местния вестник „Победа". Дългогодишен издател и главен редактор на вестник „Автограф" (2003-2008), кооперирано издание със Съюза на българските писатели.
Автор е на множество разкази и повести. Като краевед е автор и редактор на книги за селата от Странджа. [2] Негови разкази са преведени на руски, френски, турски, и македонски.
Член е на Съюза на българските писатели и на Съюза на българските журналисти. В периода 2001-2008 г. председател на Дружество „Български писател" - Бургас.
Удостоен е с литературните награди - плакет „Пегас" и плакет „Петко Росен". Почетен гражданин на Бургас (2004).
Атанас Радойнов живее със семейството си в Бургас.
Умира на 23 юли 2016 г.
НИКОЛА ХАДЖИЕВ
е дългогодишен директор на Църковния историко-археологически музей в София. Той е свързан с две села - Голямо Крушево, откъдето произхожда неговият баща, и Стефан Караджово, където е родена неговата майка. Когато е само на 6 години той остава без баща, а когато е 10-годишен - без майка. След завършване на прогимназия навръх Великден 1953 г. постъпва в Бачковския манастир при тогавашния игумен епископ Симеон, където остава като послушник.След като завършва Семинария, а след това и Софийската духовна академия, Никола Хаджиев става преподавател в Духовната семинария. През 1970 г. е изпратен на специализация в Хумболтовия университет.
През 1974 г. Никола Хаджиев постъпва като редактор в Синодалното издателство. От 1 януари 1986 г. е назначен в Националния църковен историко-археологически музей като уредник, а от 1 септември 1993 г. - за и.д. директор на Музея. Като такъв през 1993 г. Столичният общински съвет го избира за заместник-кмет на София по въпросите на образованието, науката, културата, вероизповеданията и спорта и той е на този отговорен пост до 17 ноември 1995 г., след което се връща в музея като директор, какъвто остава и до смъртта си.
Цели три десетилетия от живота си Никола Хаджиев посвещава на опазването, съхранението и представянето на църковното наследство на България. За своята достойна работа през 2007 г. той бе отличен и с почетния знак „Златен век" на Министерството на културата. Многократно е бил на поклонение на Света Гора, запален планинар, общественик, дописник на БАНИ. Женен с три деца. Умира след кратко боледуване на 1 август 2015 г.