НЕЖНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА
27 Януари 2009
Нежното начало на живота
Бинка Величкова
В празничния календар на българите има една дата, обградена от много нежност, усмивки и гореща признателност - към онези, които поемат в грижовните си, всеотдайни ръце новородените човешки същества. Народът ни нарича този празник Бабинден, а официалното му определение е Ден на родилната помощ. Защото някога именно на „бабата”, а сега - на медицинските лица от акушеро-гинекологичните отделения, ежегодно на 21 януари (по стар стил) се е отдавала особена почит.
Обикновено в миналото във всяко населено място е имало такава опитна и сърцата жена, в чиито ръце са поверявали и родилката, и новороденото бебе. Тя е тази, която със своята сърдечност и прецизност е поемала грижите около появата на новия живот. А когато крехкият детски писък прониже тишината, е отрязвала пъпната връв, изкъпвала и първа повивала мъничкото телце, а после с гордост и задоволство го показвала на младата и щастлива майка.
В знак на благодарност и заслужена признателност ежегодно на този ден жените гостуват на „бабата”. Родилите през годината жени пристигат, придружени от свекървата, в нейния дом – с погача и дар за жената, която им е помогнала в такъв важен и труден момент от техния живот. Младата майка й полива да си измие ръцете, подавайки сапун и кърпа - за да се пресече всичко лошо, такава е символиката на този ритуал. А „бабата” изтръсква ръцете си и пожелава децата да се множат, както се разпръскват множеството капки от ръцете й. А после благославя „Да сте живи и здрави, догодина пак да ме викате!”. И тъй като познава добре своите гостенки, подканя ги да попеят и развеселят трапезата. Екват волни, мелодични, игриви песни - като при всяко народно веселие!... На това чисто женско тържество не се допускат мъже, освен някой музикант. Затова в този ден мъжете бягат, крият се, а това предизвиквало смях и повишавало настроението. Празникът приключвал с връщането на бабата у дома - с каруца, отново в знак на почит.
Съвременната българка също тачи този празник, който символизира светлото и нежно начало на живота. И тази година на 21 януари мило тържество събра в крайградския ресторант „Казино” жените от Болярово. Отбелязването на Деня на родилната помощ беше организирано от управата на читалище „Възраждане” със секретар Мария Христова и от синдикалното ръководство в община Болярово. Присъстваха много дами - от съответните общински служби и отдели, представителки на неправителствени организации и просветни звена, културни и административни инстанции. Госпожа Мария Христова запозна присъстващите с историята на празника, с интересните традиции, обреди и ритуали, свързани с него. А после приветства развълнуваните участнички в тържеството, пожелавайки на всички весело настроение.
Поднесени бяха подаръци на най-младата баба сред присъстващите - г-жа Йовка Дженкова, която през 2008 г. се сдоби с внук, и на г-жа Нина Терзиева, на която предстои скоро да стане майка за втори път.
Прозвучаха също и афоризми за жената-майка, прочетени също от Мария Христова. За доброто настроение на жените се грижеха, както дисководещият, така и двамата музиканти Юлиян Тенев и Илия Георгиев, чиито изпълнения внесоха допълнително оживление и естетическа наслада.
Похвална е и инициативата, реализирана от г-жа Радка Стойкова, във връзка с този празник. Вечерта на 21 януари тя реши да покани бившите си колежки от Организационния отдел на общинската администрация, с които години наред беше работила, за да почетат този свят за всяка жена-майка ден. В разговори, подплатени с весели спомени за незабравими преживявания, се изнизаха празничните часове. Госпожа Стойкова отдавна не е общински служител, тъй като се занимава в сферата на семейния бизнес (с хляб и хлебни изделия). Но нейните бивши колежки, които сега също работят в други направления, изказват гореща благодарност на щедрата, приветлива и мила бизнес-дама за тези приятно прекарани празнични мигове. Трогнати са и от факта, че тя не ги е забравила, че е съхранила само добри спомени за съвместния им колективен живот някога, на старото работно място!
Раждането на нов живот е било и всякога ще остане свято, загадъчно, велико тайнство. А отзивчивите и нежни ръце на акушерките правят това начало и по-сигурно, и по-вълнуващо, и още по-красиво! Ежедневието им несъмнено е трудно, наситено с напрежение, безпокойство, динамика... Но и с безброй окуражителни усмивки, с умилително-разнежени погледи, когато подават на изтерзаната от болки майка нейното новородено слънчице! А какви по-блажени мигове от тези - да даряваш радост и да те следва непрестанно благодарността на хората!