ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ В ЦДГ „ЗДРАВЕЦ”-БОЛЯРОВО
30 Януари 2009
Ден на отворените врати в ЦДГ „Здравец”-Болярово
С влакчето на детството към страната на Науката
Бинка Величкова
За своите детски години почти всеки човек си спомня след време със снизходителна усмивка, закачливо умиление и мъничко тъга. Период от живота ни, наситен с вълшебна вяра в чудеса, с безброй непостигнати мечти и несбъднати желания, но въпреки всичко - красив, необикновен, неповторим!
Днес едва ли са уместни съпоставките между „някога” и „сега”. Съвременните деца живеят в свят, пренаситен с информация, която ни осигуряват многобройните изобретения на техническата мисъл. И все пак прозорчето към страната на знанието открехват още в ранно детство те – първите учителки! Но не в класната, училищна стая, а сред пъстротата на играчките и картинките в детската градина започва „походът” към крепостта, в която живеят всички науки на земята!
„Ден на отворените врати” бяха назовали 28.01.2009г. в Целодневна детска градина „Здравец” – гр. Болярово. Родители, учители, общественици, представители на медиите дойдоха тук, за да наблюдават занятията по математика. Госпожа Галина Танчева, директор на ЦДГ” Здравец”, приветства всички гости - топло, сърдечно, непринудено, с радостно вълнение в гласа и погледа.
Присъстващите имаха приятната възможност да наблюдават първо „урока” по математика в групата на по-малките. Любознателните възпитаници на г-жа Стефка Павлова и г-жа Недялка Янева от група „Буратино” демонстрираха своите математически познания, като същевременно истински се забавляваха. Те не просто показаха, че са овладели числата от едно до пет и познават техните цифри, а се справяха чудесно в различните занимателни ситуации! Умело подредиха „веселите цифри” в тяхната математическа последователност. Върху предоставените им от преподавателките рисунки назоваха правилно броя на цветята, дърветата, животните и предметите. Показаха съответния брой фигури, раздадени предварително; чрез картинки събираха и изваждаха; върху магнитната дъска подреждаха с увлечение съответния брой фигурки на катерички, патета, пеперудки... Децата опресниха по време на занятието и своите геометрични познания за някои фигури: кръг, триъгълник, квадрат. Бяха единодушни, че динята, топката, слънцето и други изображения наподобяват кръг, докато хвърчилото, чадърчето, покривът на къщичката и фунийката за сладолед съвсем вярно им приличаха на триъгълници. А екранът на телевизора, кутийката, малката декоративна покривка и шкафът несъмнено имат квадратна форма, ако се съди по рисунките, върху които се намират! Интересна бе и прочетената приказка – за това как чрез фигурки джуджето си направило дом.
Накрая колективен поздрав към гостите беше отправен чрез стихотворението за математиката.
В групата „Мики Маус”, също за „час по математика”, ни очакваха по-големите момичета и момчета – заедно с г-жа Султанка Димитрова и г-жа Калинка Гюрова. Не по-малко забавни мигове имаше и в тяхната красиво подредена „класна стая”. Посрещнаха ни с широко усмихнати лица и закачливи пламъчета в очите. А после заедно ни показаха колко много са научили! Под формата на игри те боравеха с математическите знаци за „по-голямо” и „по- малко”; поставяха съответната цифра на числото до броя на фигурките върху дъската и т.н. Весели емоции предизвика сред спретнатите дечица и играта „Мяу”- всяко от тях беше получило карта и колкото кръгчета бяха изобразени върху нея, толкова пъти трябваше да измяука. Следващата образователно-възпитателна игра изискваше децата от група „Мики Маус” да пуснат своите карти с фигурки в онази от кутиите, върху която е написана цифрата, съответстваща на преброените от тях фигури. А с подобаващо чувство за отговорност, от което и ние „големите” можем наистина да се поучим, капитаните на всяка от мини-групите отчетоха после резултатите. Възпитаниците на г-жа Димитрова и г-жа Гюрова брояха безпогрешно в прав и обратен ред, решаваха занимателни задачи. Приятно ги раздвижи накрая и играта на „пътници”- след „шофьора” на спирачка номер едно се качиха децата с картите, върху които е написана единица, на втора спирка –двойките и така до спирка номер пет.
С весела и динамична песничка за математиката, за нейното огромно значение в живата, ни изпратиха накрая бъдещите ученици. Да се призная, тръгнах си с неохота - толкова приятно, топло, светло, уютно и хармонично беше в тази детска градина, която още отвън грабва погледа с ярката си пъстрота, а щом влезеш, очарова със своя по детски мил и естетически интериор!
Но...„часовете” по математика бяха свършили. И все пак в живота те никога не свършват. Защото в детството (както бе казал великият френски писател-просветител Ж.Ж.Русо) „всичко е игра и нищо не е само игра”. Децата днес поемат към страната на знанието именно оттук, от своята обичана детска градина. А техните първи учителки с ласкави ръце и окуражаващи усмивки ги повеждат към тази необятна страна – уверено, мъдро, с обич и търпение!