ЛОЗАРСТВОТО В БОЛЯРОВСКИЯ КРАЙ
24 Февруари 2009
Лозарството в Боляровския край
Бинка Величкова
Отглеждането на лозя по българските земи е древна практика. Климатичните условия са благоприятни за този стопански отрасъл и хората рано са осъзнали това, изглежда - българинът е не само трудолюбив, но и съобразителен стопанин. В селищата, съставляващи територията на община Болярово, лозарството също е отдавна познато. Притежаването на лозе е нещо напълно естествено и необходимост за всяко домакинство - и преди, и след кооперирането на земята. Предпочтан е сортът алжирка, който дава гъсто, черно вино със специфичен вкус. А за лозите, даващи това грозде не са нужни подпорни конструкции, не са им необходими препарати за растителна защита, а само оборски тор. Ето защо тези лозови насаждения се оказват и практични за отглеждане. След създаването на ТКЗС през 50-те години на миналия век в Болярово и с. Воден се изграждат лозови масиви, в които са застъпени сортовете памид, мерло, рубин и някои десертни сортове. От тях се произвежда чудесно вино, руйно - великолепна комбинация от красив цвят и отлично качество. Но след 20-25г. тези лозя са вече морално остарели, т.е. не отговарят на модерното лозарство. С образуването на АПК към края на 70-те години започва създаването на нови, по-съвременни лозови масиви, в съзвучие с модерните технологии. В местността „Кошудере” е изграден лозов масив с площ от 3 хиляди декара в землището на с. Ружица, с. Стефан Караджово и гр. Болярово. Привлечени са научни работници и специалисти от водещи институции по лозаро-винарство, с чиято помощ се внасят съвременни сортове лози с голям потенциал –високо добивни. Освен тове те са устойчиви на болести и неприятели. Започва добиването на висококачествени вина. През 80-те години на миналия век в този отрасъл са включени и местните специалисти, които дават много от себе си за процъфтяването на лозарството - например агрономът Тони Тонев, който сега е сторши научен сътрудник в Института по разработване на нови сортове пшеница и слънчоглед в Генерал Тошево. Липсата на работна ръка обаче усложнява значително грижите за този масив. И все пак се добива добро, качественно грозде, като продукцията се реализира във „Винпром” – Ямбол и в местната винарска изба на с. Воден, където започва производството на прочутия „воденски самоток”.
По-късно в някои населени места са раздадени площи с лозови насаждения за отглеждане от съответните домакинства и хората тепърва започват да се приучват към отглеждането на новите сортове.
След промените през 90-те години приватизацията дава своя отпечатък и върху тозе отрасъл - голяма част от масива е съсипан. По-късно в месноста „Целината” се полага началото на нов масив, чиито собственици често се сменят, докато последният – „Винпром”- гр.Пещера го превърна само за две години в обект, където чрез полагане на най-нови технологии той днес е един от най-добрите в Южна България. Вече 60% от масива е в период на плододаване, износът на грозде расте. В землището на с.Златиница се изгражда друг лозов масив с площ 400 декара, но резултатите ще се видят след поне две години. Би било добре в съседство да се изгради винарска изба в нашия район - според специалистите почвено-климатичните условия за винопроизводство са наистина отлични.