Община Болярово

ОБАЯНИЕ ПОД ЗНАКА НА СЛЪНЦЕТО

Обаяние под знака на слънцето

Бинка Величкова

От дълбока древност имената имат пожелателна функция. Кръщавайки новороденото, близките влагат чрез избраното име своеобразно заклинание спрямо неговата житейска съдба. Носещите благозвучното име Елена имат призванието да бъдат „слънчеви” жени – Хелиос е бог на Слънцето, а от там и вторичното значение „слънчева светлина”.

При жените, за които искам да разкажа, има пълен синхрон между името и тяхната човешка същност. Те не само излъчват външно сияние, надарени с хубост и чар, а и душите им са белязани с печата на хармонията. Макар и представителки на различни поколения, всяка със своята съдба, обединява ги неотразимата женственост, която излъчват.

Елена Желязкова Стоянова е пенсионерка от 1999 г. Но всеки, който не знае това, би помислил, че срещу него стои жена, все още далеч от третата възраст. Чевръста, усмихната, сладкодумна, съхранила и женската си привлекателност, и оптимизма, и неподправената жизнерадост, тя е великолепно потвърждение на афоризма, че не остаряват онези жени, които не позволяват на времето да има власт над тях. Спретнат, красив подреден е домът на кака Елена – достойна обител за стопанка като нея. А нейното присъствие му вдъхва и уют, и топлина, и много светлина. Посреща ме сърдечно, усмихната ласкаво, весела и гостоприемна – такава, каквато я познавам от много години. Но изглежда съм познавала само външната, слънчевата страна от нейното битие. Всеки човек обаче има и сенчести места в своята биография. Любезната домакиня сподели с помръкнало лице, че е била едва десетгодишна, когато от света си отива майка й. Остават сираци - тя, брат й и по-голямата й сестра, която донякъде се опитва да замести по-нататък с грижите си липсващата майка. Трудното детство обаче я превръща в духовно силен човек, научава се да приема като изпитание за волята всички препятствия в живота. А когато след време тя самата създава семейство и става майка, се превръща в истинска опора - и за съпруга си, и за двете им деца. За дъщерята и сина говори почти с умиление, защото винаги са били с нея мили и добри, искрени и отзивчиви. Те са нейната радост и нейната заслужена гордост. Вдовица остава още през 1990 г. Спомня си с болка за онези първи месеци на самота, за обхваналото я тогава отчаяние. Но й помага вродената общителност. „Обичам да съм сред хора. И непрекъснато да правя нещо за тях, да се чувствам полезна.” - тези нейни думи извират сякаш от блесналия поглед, който ме залива със светлина. Откровено споделя още, че не обича разстроени лица, потискат я тъжни хора. И все иска да ги разведри - с шега, закачка, усмивка... Едни от нейните принципи винаги е бил да не пренася у дома напрежението от работния ден, т.е. „служебните проблеми да остават зад вратата”. И обратното - когато пристигне на работа, да забравя за огорченията вкъщи, ако е имало такива. Професионалната й биография не е твърде пъстра - работила е известно време в бръснаро-фризьорски салон, после като заварчик. Но най-дълго дори и сега – като готвачка: в ресторанти; столове; а след откриването на Социален патронаж към Дневен рехабилитационен център в Болярово приготвя вкусни гозби за хората. Те никак не са малко - патронажът обслужва 180 души на територията на общината. Със задоволство кака Елена споделя, че работи с чудесен колектив и дните минават неусетно. А и със заплатата си посреща доста разходи, тъй като получава твърде ниска пенсия иначе. Когато я попитах как храната, която приготвя ежедневно, става по-вкусна, тя простичко отвърна: „ В тази професия човек трябва да има усет, иначе е по-трудно. И курсове да си завършил, не умееш ли да чувстваш, кое как трябва да бъде, някак не се получава...” Мъдри изводи, почувствани със сърцето. Вече не се учудвам, че и днес изглежда толкова млада и лъчезарна – жена, която ненавижда завистта и приветства ведрите взаимоотношения, не може да остарее!

Не по малко „слънчева”, пъргава, работлива, излъчваща ведро настроение е лекарката от Център за спешна медицинска помощ /филиал Болярово/ Елена Ставрева. Разноцветните отблясъци преливат в очите й, пъстри като самия живот. Динамична натура е. От нея лъха целеустременост, сигурност, акуратност. Завършила е Руска гимназия в родния Ямбол. А изборът на професия – медицински работник - е сбъдната детска мечта. Още като малка е инжектирала кукли, мечета и всякакви други играчки. Медицинско лице е и нейната сестра, която сега живее в САЩ. Семейство Ставреви идват в Болярово през 1996 г. А когато я питах как се чувства в едно изцяло мъничко обкръжение – съпруг и две пораснали вече момчета, тя с благодарност в гласа сподели, че и тримата винаги са помагали; просто никой у дома никога не е делял работата на „мъжка” и „женска”. От своята майка се е научила да бъде и добра домакиня, и истински приятел на своите деца. Тя самата е възпитана отрано да бъде отговорна, коректна, самостоятелна, затова така е възпитала и синовете си. Не мога да не й вярвам - бяха мои ученици и зная колко добри момчета са! И отново нашият разговор се принася върху нелеката лекарска професия. Моята обаятелна събеседничка отдавна е констатирала, че за тази работа са нужни доста качества: непоколебимост, бързи реакции, смелост, себеотрицание, и преди всичко милосърдие! Според нея лекарят не бива да позволява рутината да замени отзивчивостта и човечността при изпълнение на дълга му. По природа е оптимистично настроена. Но нейната професия изисква да бъде реалистка, да не допуска самозаблуди, да предвижда и евентуалния лош изход. Точно тази бдителност и нейната далновидност всякога са й помагали да взема верни решения, да предотвратява неприятностите. Несъмнено силна духом, енергична личност е. Но смята, че все пак еманципацията не само доста дава, но и доста ощетява жената. Съвременната българка почти забрави да се чувства закриляна, ухажвана, подпомагана. А не трябваше да е така! Не тръгнахме ли сами срещу природата си?! В малкото часове за отдих, които й остават, обича да гледа интересни филми - те я разтоварват психически след напрегнатото дежурство в нейните задъхани трудови делници. А неин девиз в живота е великолепната максима на Ницше: „Това което не ни убива, ни прави по-силни”. Произнася и тези думи с онази само нейна, неотразимо хубава усмивка, която прави всичко край тази жена да изглежда прекрасно!

Третата най-млада и безкрайно „слънчева” жена от съзвездието е Елена Кръстева Герджикова. Стройната почти момичешка фигура, и изящните черти на лицето, изразителният тъмен поглед – всичко това подсилва нейната женска прелест. Но за обаянието й допринася и онова вътрешно излъчване, което изпълва великолепната физическа форма с нравствено съдържание. „Моите момичета” - така ги наричах в ученическите им години с нейната сестра-близначка Нина. Може би, защото ги чувствах като сродни души. И двете толкова обичаха литературата, изкуството, хубавите книги!... Удивителното съчетание на аналитичен ум и лирична душевност у Елена всякога ме е поразявало. Навярно затова нейната литературна нагласа не й попречи да завърши Икономическия университет в гр.Варна през 1997 г. с отличие, да стане магистър по икономика. А сега е започнала и втора магистратура в академията на МВР, профил „Публична администрация”. Като малка е искала да се посвети на журналистическото или учителското поприще. Но си избира работа на служител в Граничното полицейско управление-участък Болярово. Обличането на униформата е за нея предизвикателство и тя му се посвещава без колебание. Не й липсват качества, но по всичко личи – акуратна, съсредоточена, точна; от нея струи сигурност... Щастлива съпруга е, има винаги подкрепата на човека, който е избрала за свой спътник в живота. А двете дъщерички - Галена и Филипа - са обогатили неимоверно много живота им! Мечтае те да израснат отговорни и смели и да се реализират истински в живота. А когато спомените я отвеждат назад, към нейното собствено детство, въпреки болката от ранната загуба на бащата /тогава е била само на осем години/, не може да забрави чудесните ваканции при баба и дядо в с. Денница...

Сред духовните й приоритети е искреността, всяко лицемерие я отвращава! А като разумен човек понякога прибягва и до компромиси - без тях в живота би имало още по-голямо напрежение. Спокойствие намира в книгите - те са я научили на нежност, доброта и обич към хората. И си мисля, че точно тези нейни добродетели я правят толкова неповторима, така женствено крехка и по детски влюбена във всичко красиво! Елена – едно „слънчево” момиче с полицейски пагони и душа на Мадона...