ЗАНИМАНИЕ, КОЕТО ДАРЯВА ХАРМОНИЯ
24 Юли 2009
Занимание, което дарява хармония
Бинка Величкова
За пчеларството в Болярово и региона е казано и писано доста. И все пак... какво точно е то: отрасъл от стопанския поминък, хоби, доходен занаят, допълнителен източник на приходи, ежедневен урок по трудолюбие? Или път към душевно равновесие? Навярно е всичко това, взето заедно. А хората, които са решили да му се посветят, си приличат именно по този признак: постигнали са емоционална стабилност и живеят в мир със себе си. Качество, което ги превръща в личности, с които се живее хармонично.
Моят приятен събеседник и дългогодишен познайник е точно такъв човек. Роден и отрасъл в Болярово бай Атанас Маджаров вече близо четири десетилетия се занимава с пчеларство. Бил е грижовен пчелар и преди, но след пенсионирането посвещава на своите многобройни, трудолюбиви малки „приятели” почти цялото си време. После спомените го отвеждат назад, в годините на младежката романтика. Бил е будно, дейно момче, възпитано в семейство на работливи земеделски стопани. Хора, възприели с готовност и светли надежди идеята за кооперирането на земята, давайки личен пример и ранно участие в колективизацията.
Разказва с почти фанатично вдъхновение и обяснима носталгия за участието си в бригадирското движение. За него Хаимбоаз и до днес има стойност на парола, означаваща младежка дързост, идеализъм, романтика и себеотрицание. Впрочем, бригадирската част от трудовата биография на сладкодумния домакин съвсем не свършва дотук. Заедно с бъдещата си съпруга заминават на международна бригада в далечен Узбекистан. Тя – крехка, очарователна, отзивчива медицинска сестра. А той – енергичен, амбициозен, неуморим младеж, чиито качества не остават незабелязани – твърде скоро е избран за бригаден отговорник на 120 души. С пъргавото девойче Ангелина, която и там работи като медицинско лице, създават чудесно семейство. А когато идва на света синът им Красимир, се връщат в България, за да го отгледат при по-добри условия. След време им се ражда и дъщеря – русокосата фея Юлия. С радост споделя, че се чувства щастлив баща и доволен съпруг, много обичан дядо, уважаван брат, почитан общественик... А това съвсем не е малко, за да има човек своите нравствени опори в днешното трудно ежедневие.
Изостреното чувство за справедливост, което у него е вродено, неведнъж е било причина да остава неразбран от своите съидейници в политически аспект. Но винаги е намирал сили да отстоява онези истини, в които вярва. В един такъв житейски период на разочарование и прикрита мъка негов съгражданин, известен учител, му дава идеята да потърси успокоение в заниманията по пчеларство. Снабдява се с два кошера и... наистина дългогодишният педагог се оказва прав: новото хоби се превръща в истински балсам за наранената душа на обаятелния господин! А кошерите постепенно се увеличават. Расте и интересът на бай Атанас към тази дейност. Когато говори за брилянтната организация на труда в пчелния кошер, той игриво подхвърля, че ние, хората, има на какво да се научим от хилядите жужащи обитатели.
Днес пчелинът наброява 120 кошера вече, разположени в един великолепен природен кът. Самото място е истински благодат за очите на всеки, който го посети. Стопанинът споделя, че медът в Боляровския край е чист и много лековит. Недоумява защо младите хора днес не се увличат по това занимание – то не само тонизира нервната система, но би им осигурило и стабилна парична помощ. Той самият не получава висока пенсия. Но чрез пчеларството със съпругата си имат възможност да помагат финансово на децата и внуците при нужда.
Тревожните въпроси на нашето време терзаят и душата на г-н Маджаров: моралът на днешния българин, нарастващата престъпност, прекаленият егоизъм, липсата на родолюбие у младите хора... Но въпреки това човек остава поразен от ведрото му излъчване; от светлината на вътрешното сияние; от игривите пламъчета, които проблясват в очите му! Навярно, защото едно от неговите откровения е всъщност ключът към тази загадка: „Всеки труд, ако се върши с увлечение, дава на човека и прилична печалба, и спокойствие за душата му. Обичаш ли работата, с която си се захванал, чакат те и добри резултати, и вътрешен мир. А от това по-важно няма!”
Правдиви думи. Мъдри думи! Послание, чиято сила остава актуална завинаги.