ПРАЗНИК НА ОПАЗЕНОТО РОДОЛЮБИЕ В КРАЙНОВО
19 Август 2009
Празник на опазеното родолюбие в Крайново
Към параклиса „Три светии” се стичаха и гости, и местните жители...
Бинка Величкова
Ежегодната земляческа среща през месец август, утвърдила се като традиция за жителите на малкото, но китно крайгранично селце Крайново, за пореден път събра хората тук. Гости отблизо и отдалече посрещаха местните жители: роднини, приятели, добри познати или просто съселяни, напуснали преди години родния край.
Денят 15 август 2009г. се превърна в задушевно тържество за проверка на родолюбието. Възрастни хора с отдавна побелели коси и уморени очи си подаваха с трепет ръце, прегръщаха се, с вълнение в гласа си разказваха спомени от далечните детски и младежки години. Тъй като съборът съвпада по време с християнския празник Успение Богородично, към параклиса „Три светии” се стичаха и гости, и местните жители. Отец Димитър от гр. Болярово отслужи тържествен водосвет в памет на света Богородица.
С приветствени слова към присъстващите се обърна и техният земляк-кметът на община Болярово Христо Христов, роден и отраснал тук. В неговите думи, топли и вълнуващи, ясно се открояваше призив за опазване докрай на обичта към родното село и България.
Лирично обагрен поздрав към местните жители и гости отправи и лъчезарната Ангелина Василева, кметски наместник на селото. Тя проследи хронологично всички благоустройствени придобивки за селището през последните години. И изрази увереност, че от срещи като тази се нуждае всеки човек - за да не гасне в душите ни искрата на регионалния и националния патриотизъм. Раздаден бе и курбан - на всички, които почетоха празника.
За доброто настроение на участниците в това мило тържество на духа се грижеше хор "Морски звуци”от гр. Бургас. А привечер, от 18 часа, започна общоселско веселие на мегдана. Помислено беше и за младите хора - за тях бе организирана младежка дискотека от 21 часа вечерта. В тази топла лятна нощ обичайната селска тишина отстъпи с готовност място на празничните музикални ритуали, на говора и смеха, на песните и шегите във всеки дом. До късно се веселиха хората и това беше толкова естествено, сърдечно, непринудено... А до следващата среща ще сгряват душите им чудесните спомени - свидни, вълнуващи и неповторими. Като детството и младостта, като самия живот...