ЕДВО МНЕНИЕ ЗА БЮДЖЕТ 2010 НА ОБЩИНА БОЛЯРОВО
3 Февруари 2010
Димитър Дичев – директор на ОУ „Стефан Караджа”
Няма да си служа с цифрите на бюджета, защото не ги познавам нито като цяло, нито в детайли. Но има един факт, който касае и бюджета, и живота на всички ни - това е кризата.
Бих желал да чуя, да участвам, да провокирам дебати на тема: "Бюджетът на община Болярово в период на криза", когато парите са по-малко, безработните - повече, проблемите - във всяка област на живота - безкрайна много.
И първата теза, която искам да обсъдя с вас, е следната: бюджетът на община Болярово за 2010 г. не трябва да води до убиване на надеждата и вярата, че може да се живее в община Болярово. В противен случай всеки ще си вземе шапката и ще замине нанякъде.
В този смисъл емиграцията от общината е вид смърт. Необходимо е да се поддържа в известен смисъл изкуствен жизнен стандарт в името на уважението към хората. Само по този начин бюджетът може да бъде наречен хуманен - когато и бедните, и безработните, и гладните разбират, че не са извън този процес, тоест преразпределение или бюджет. Защото днес в нашата българска и общинска реалност най-страшното не е, че някой те експлоатира, а това, че никой не се интересува от тебе. И веднага възниква въпросът за социалните мерки и бюджетния дефицит. Предвижда ли се такъв, в какъв размер и прочие въпроси към специалистите по бюджета в общината. И знам, че противниците на бюджетния дефицит са много, ала те не са прави. Но нека да ги чуем! Защото и науката, и практиката показват, че и при стабилна финансова система, народът ни има крайно нисък стандарт на живот.
Колкото и страшно да изглежда, от противопоставянето между богатство и бедност, по- страшно е противопоставянето богатство - труд.
И минавам на втората теза, свързана с обсъжданите въпроси: бизнесът в общината трябва да подсказва идеи за развитието на общината. Аз поздравявам богатите хора в общината, които влагат парите си не в лично потребление, а в производство, работни места, правят и реализират проекти и успешно се вписват в икономиката и социалния живот на общината. И тези хора трябва да бъдат канени навсякъде, където се говори за пари, за труд и за идеи за развитие.
Третата теза, но, може би, най-важна за бюджета в период на криза е, че по-малкото пари се компенсират с по-добро управление. И тава е предизвикателството на кризата. Защото когато си в криза, да управляваш лошо пари и човешки ресурси, означава да не оцелееш.
Надявам се да се съгласите, че това е много належащо: по-добро управление на всички нива! И вижте - всички тук сме управляващи в някакво отношение! Пред всеки от нас стои въпросът за по-доброто управление в период на криза. Това неизбежно ще подобри живота...