ЗА АПОСТОЛА – С ПОЧИТ И ВДЪХНОВЕНИЕ
23 Февруари 2010
Бинка Величкова
Всяка година България отбелязва датата 19 февруари като една от най-скръбните в своята историческа съдба. На този ден преди 137 години увисва на бесилото нейният верен син Васил Иванов Кунчев – Левски. Отива си, за да остане. И остана – в паметта ни, в сърцата ни, в душите ни... Защото винаги ще се нуждаем от неговия пример, от мъдрите му думи, от чисто човешкото му присъствие в живота на всеки от нас.
В СОУ „Д-р Петър Берон” – Болярово подготовката за отбелязване на 137-годишнината от трагичния край на Апостола започна с изготвянето на тематичен кът със снимки и стихове за Апостола. За това се погрижи своевременно преподавателката по история Славка Минчева.
С вдъхновение се включиха учениците и в състезанието „Лъвски скок”, което се наложи като традиция за нашето училище през годините. Децата от начален етап на обучение участваха с готовност, реагираха както винаги емоционално и се вълнуваха шумно – нещо свойствено за възрастта им.
Да покажат своята ловкост решиха и учениците от втората възрастова група /V – VIII клас/. Отличните постижения на: Роси Славова, Стоян Кирязов, Митко Минчев, Стоянка Гръкова, Тихомир Стоянов, Данаил, Росияна Хаджиева, Драгомир Петров, Деян Емилов, Денислав Емандиев ни карат наистина да се гордеем! Много добре се представиха обаче и техните съученици от съответните класове: Галина Минчева, Стоян Йорданов, Христо Демирев, Дарин Колев, Христо Георгиев, Ташинка Донкова, Николета Илиева.
Състезаваха се и най-големите, т.е. участниците от трета възрастова група /IX – XII клас/. С високи постижения могат да се похвалят: Асен Минчев, Коста Иванов, Илиян Еленов, Иван Иванов, Даниел Димитров. Много добре се представиха и техните смели връстнички от същата група: Мира Колева, Соня Мусилова, Даниела Колева.
Грижливо подготвена презентация под наслов „Апостоле, ти вечно ще си нужен!” припомни на всички ученици и учители стореното от Апостола на българската свобода. И колко ни е нужен той – вчера, сега, в бъдните дни! Защото величието се съизмерва с всяка епоха – то не може да бъде конкретно, временно, нетрайно.
Последвалата литературно-музикална програма, реализирана под художественото ръководство на преподавателката Мария Маринова, бе наистина великолепна прослава на една личност, с чието величие и гениалност би се гордяла всяка нация.
Писателят Николай Хайтов, горещ поклонник и грижовен изследовател на живота му, нарече Левски „най-святата икона в храма на българската история”. Сравнение, което не подлежи на съмнение и обсъждане.
Живеем в трудно, преломно време. Но нима епохата, която накара дякон Игнатий да захвърли расото и да се посвети на едно опасно дело в името на националната кауза, беше по-лека и безпроблемна?! Съпоставката днес е излишна. По-важно е другото – да знаем и помним, че зоркият му поглед ни следи от всеки портрет. Че доблестните му дела ни очароват от филмови ленти. Че всяка тържествена проверка ще отчита присъствието му сред нас – днес, утре и завинаги!