ПЕНСИОНЕРИТЕ ОТ БОЛЯРОВО ПРАЗНУВАХА ПОДОБАВАЩО ОСМИ МАРТ
10 Март 2010
Бинка Величкова
Въпреки заснежения ден празникът на жената напомни за себе си и стана повод за организирани тържества в различни колективи. Не пропуснаха възможността да се повеселят и дамите от третата възраст, членуващи в боляровския пенсионерски клуб.
Част от средствата за тържествения обяд в ресторант „Казино” бяха осигурени от общинското ръководство, с прякото съдействие на кмета Христо Христов. А с известно доплащане от страна на участниците се събра сума, достатъчна за осигуряването на чудесно празнично меню.
Валежите и ниските температури не уплашиха желаещите да отпразнуват заедно 8 март. Празнично облечени, те изпълниха заведението. Повече от 40 участнички се стекоха тук, а усмивките им сякаш стоплиха и осветиха намръщения мартенски следобед. Приветствие към всички тях поднесе председателят на клуба Костадин Стоилов. Бодро и оптимистично прозвучаха думите му, при това – произнесени с уважение и симпатия към присъстващите жени.
Празненството беше сполучливо съчетано с отбелязването на рождените дни на членовете на Пенсионерския клуб в Болярово – за месеците, предхождащи празника... Получи се наистина чудесно тържество, наситено с игриво настроение, много смях, закачки и приповдигнати сърдечни градуси. Анекдотите на Станка Дрянова, артистично поднесените вицове на Елена Дуплева – всичко това внесе допълнителна ведрост и шеговита струя в общия поток на настроението. А после се заредиха танците – от почти всички жанрове. Изви се пъстро хоро – дори сдържаните по природа не устояха на изкушението да потропнат! Защото ритъмът на народната музика винаги увлича.! Нещо повече – пробужда всякога в душите родолюбие и национална гордост, умиление и свидни спомени...
Но дамите от „златната възраст” /както метафорично я наричат писателите/ не пренебрегнаха после нито дискоритъма, нито даже ориенталските танци. Техните атрактивни изпълнения на дансинга биха били наистина свеж пример за младите, че когато не старее сърцето, годините са безсилни. Неслучайно е казано отдавна: човек е на толкова, на колкото се чувства. А биологичната му възраст е само документален факт.
Е, на празник – като на празник: много усмивки, приповдигнато настроение, весел шум, закачливи погледи, топли думи... А когато всичко това отзвучи, остава споменът за преживяното. Да, още един приятен спомен в колекцията на паметта. За да връща човека към тези хубави мигове, когато в душата му не достига светлината, а няколко издайнически сълзи са готови да се отронят в часовете на горест и безсилие.
Затова празници е имало и ще има. А жените най-добре знаят колко висока е тяхната емоционална стойност!