ДОБРОДЕТЕЛ, ВГРАДЕНА В ИМЕТО МАРИЯ
10 Май 2010
Бинка Величкова
Всяко име има свое значение, своята нравствена рамка. То се превръща в своеобразен портрет на своя носител, в част от неговата личностна характеристика.
Толкова много жени по света носят библейското име Мария! А то съчетава цял букет от добродетели: обичана, последователна, силна, твърда, призвана да твори добро... Жената, за която пиша тези редове, се вписва изцяло в словесния портрет на своето име. Мария Маринова – личност, съчетаваща воля, енергия, чувство за отговорност, щедрост, милосърдие, порив към дейност... И още безброй качества, които някак неусетно започват да въздействат на другите, да увличат, да провокират към самооценка и благородни стремления. Била е четвъртото, най-малкото дете в семейството на скромни, трудолюбиви, дружелюбни и сърдечни хора от с. Мамарчево. Опазила е от пороя на времето вълнуващи спомени за детството си, които разказва с умиление. Чувствала е огромно закрилата на братята и на по-голямата своя сестра. Отрано свиква да бъде дейна натура, да реализира всяка полезна за хората идея. Завършвайки педагогическото си образование през 1976 г., става учителка в родното си село. През 1982 г. се преместват със съпруга си и двете дъщерички в гр. Болярово. Обучението в АОНСУ /гр. София/ разширява значително нейния обществен и управленски кръгозор. Има 40 години трудов стаж, от които 26 в - общинската администрация и 24 – в образованието. Неуморим общественик, инициативен педагог, вътрешно организиран човек, пряма и отзивчива колежка – тези нейни качества не би оспорил никой, който добре я познава. Като преподавателка по български език и литература и по руски език госпожа Маринова всякога е била взискателна и към себе си, и към учениците. Пряма, загрижена за образователното дело, водена от своите морални принципи, тя винаги търси верния изход, високата цел, облагородяващото начало! След броени дни зрелостниците, чиято класна ръководителка е, ще поемат по широкия друм на живота извън училище. Но едва ли някога ще забравят нейното почти майчинско настойничество, нейната трогателна грижовност през годините, прекарани заедно!... Защото ги учеше да бъдат реалисти. Неслучайно нейният девиз в живота е: ”Ако можеш – помогни; ако не можеш – не залъгвай!” Думи, доказани чрез цялостното й поведение... Нейна гордост и радост са любимите й внучки: Таня, Галя и Теодора. Когато са край нея, се чувства прекрасно, усеща някаква лекота и оптимизъм...
Казват, че колкото повече даваме от себе си, толкова по-богати стават душите ни – мъдрост, която са прозрели още в античността далновидните философи. А какво по-достойно потвърждение на тази древна истина може да има за нас от дългогодишната ни колежка Мария Маринова.