ИЗПИТИ, РЕЗУЛТАТИ, ПРОБЛЕМИ
4 Юли 2011
Бинка Величкова
В края на тази( 2010/ 2011) учебна година до държавни зрелостни изпити в СОУ „Д- р Петър Берон”- град Болярово бяха допуснати съответен брой ученици както следва: по български език и литература- 9 ученици; по география и икономика- 12 ученици( в това число зрелостници, неположили този изпит в предишни сесии).
Резултатите от майската сесия са следните: от явилите се зрелостници само един не е положил успешно изпита по български език и литература, а на втория изпит, избран от учениците (география и икономика) всички зрелостници са издържали, постигайки обаче не твърде високи резултати.
Тревожен е фактът, че някои от абитуриентите не стигнаха до държавните зрелостни изпити поради поправителни изпити в края на учебната година. Ето защо трябва всеки зрелостник да гледа реалистично на нещата. И да не бъде прекалено самонадеян, а да мобилизира воля, сили и способности с цел своевременно дипломиране и успешен старт в живота.
А може би е уместно да бъде поставен и въпросът за системното неявяване на доста ученици от различните класове в някои от учебните часове. Не че отсъстват от училище за деня – просто правят своеобразен подбор , т. е. при съответния преподавател липсват ( по едни или други причини). Но... педагогиката отдавна е констатирала, че е лесно да упрекваш, ала по- трудно е да разбереш ученика. Обвиняваме неизменно децата, родителите и оправдаваме лесно себе си с изтъркания „аргумент”, че „не само при нас е така”. Удобно, нали? Ала все по-често се питам дали всеки учител осъзнава, че нашата професия не е просто занаят, сбор от задължения и т. н. Едва ли някога ще забравя напътствията на моя университетски преподавател по методика на литературата М. Кадиев. А дългогодишната ми учителска практика потвърждава всеки ден правдата на мъдрите му думи! Учениците ни оценяват непрестанно- като специалисти в своята област, като личности, като хора, способни (или неспособни) да ги разбираме и възпитаваме. А какво по-добро средство от силата на личния пример?! И ако „отсреща”, т.е. пред себе си не виждат достойния, обаятелния, интересния човек, който приятно ги респектира и тактично ги насърчава, някак обяснимо е тези деца да не останат в класната стая. Вместо да им се сърдим, нека си направим градивни изводи. Проявявайки нужното самоуважение, е редно да загърбим небрежността например. Макар в единични случаи , тя буди присмех в душите на подрастващите. За жалост това рефлектира и върху авторитета на училището , което обичам още от далечната 1988 г.
Нека то не е просто мястото, където си получаваме заплатата и чакаме с нетърпение по- ранно пенсиониране, защото законът все още разрешава това. А храм, в който да светим чрез пламъка на сърцата си!