АПЕЛ
19 Октомври 2011
АПЕЛ
Безжизнени, унили вървим по коридора на училището без посока – още един монотонен и безличен ден. А, какво би било... какво би било, ако щастието никога не свършваше, какво би било, ако в света ни нямаше тъга.
Плача на поредното гладно дете отеква в далечината и бавно затихва. А, най-трудната задача винаги е да успеем да затворим очите си, да подминем пак, сякаш нищо не се е случило, и да продължим. Но... не. Време е да спрем, време е да се обърнем и да помогнем. Да застанем до него, до нея, до тях. Сега можем да докажем, че колкото и трудно да изглежда, ние успяваме, защото ни има, защото го правим и ще го правим, защото не оставаме безразлични. Всеки може да помогне, стига да поиска, стига да повярва. Всеки може да поспре за миг.
Бъди един от нас. Бъди един от 90000!
Узай Кабакчъ
Ученик в ГПЧЕ „Христо Ботев” и доброволец на БМЧК - Кърджали