КОСТАДИН ГЕОРГИЕВ: ХИМИКАЛИТЕ, С КОИТО СЕ ПРЪСКА РАПИЦАТА СРЕЩУ ВРЕДИТЕЛИ СА ОТРОВНИ ЗА ПЧЕЛИТЕ
16 Декември 2011
Костадин Георгиев: Химикалите, с които се пръска рапицата срещу вредители са отровни за пчелите
Костадин Георгиев е пчелар. Той отглежда пчели на територията на село Голямо Крушево, Ямболска област. Има 50 кошера, от които произвежда чист екологичен мед. Отначало започва да се занимава с пчеларство само за да оползотворява свободното си време, съчетавайки полезното с приятното и със здравословното. Постепенно го превръща в малък бизнес. Той добре познава пазара и кои са най силните играчи. Качеството на българския мед е доказано, но ние сме слаби на международния пазар. Най-силен играч е Аржентина, а след нея може би Нова Зеландия и Австралия, казва пчеларят.
След влизането на България в Европейския съюз тревогите на пчеларите са свързани с реализацията на продукцията, която трябва да отговаря на евронормите. За жалост голяма част от пчелините не отговарят на високите изисквания, казва Георгиев.
На въпроса какви са механизмите, с които могат по- малките производители да продават меда си, той казва, че производителите, които имат 20- 30 или 50 кошера, ще трябва да събират продукцията си и да я предлагат на прекупвачи, а те не винаги са лоялни. Повечето от колегите са недоволни, защото цените са много ниски, коментира Георгиев.
Българските пчелари много трудно могат да намерят пазарна ниша, защото една голяма страна като Аржентина например предлага мед на 1.5 евро. Според него, пчеларите в момента са един вид наемници на търговците. Изкупуват го 3.80- 4 лв., че и по- евтино. Пчелният мед не е регламентирано лекарствено средство, обаче хилядолетният опит на народната медицина му отрежда място сред природните продукти с лечебно действие, така че 4 лв. за килограм мед е много ниска цена, казва Костадин Георгиев.
На браншовите пчеларски базари се предлага най-често слънчогледов и липов, по-рядко манов и акациев мед. Много предпочитан е мановият мед, защото има силно подчертан антибактериален и противогъбичен ефект. Използва се за лечение на бронхити, синузити и др. Цветният прашец пък се използва при болни от хронични чревни заболявания.Ефектът е много добър. Влияе добре и на болните от атеросклероза, има лечебен ефект при т.н. синдром на въздържането при алкохолиците, обяснява производителят.
Не случайно има сведения, че медът е най-древната храна и имуностимулант, използван още от египетските фараони заради лечебните му свойства и вкуса, а върху щитовете на воините им е бил изсичан образът на пчелата, разказва Костадин Георгиев.
И добавя с тъга, че българинът не знае достатъчно за качествата на меда и все по-рядко посяга към него и останалите лекарства от природната аптека - пчелно млечице, пчелен прашец, прополис /клей/ и восъчни пити. За сравнение с Германия, където консумацията на мед на човек за една година е от 4 до 6 кг., у нас е едва 200 - 300 гр.
Освен това българинът не осъзнава предимството, че това изключително лековито и питателно средство, каквото е медът, тук може да се намери за 4-8 лв. за кг., а в Русия - за 40 лв., което не пречи руснаците да са едни от най-големите консуматори на мед, разказва пчеларят.
Радостен е фактът, че все повече млади хора се захващат с този тежък занаят - производството на мед и пчелни продукти, и изучават неговите тънкости. Според него рапицата е отлична медодайна култура, от която пчелите правят мед още в ранна пролет и в добри количества.
Пчеларите обаче имат известни резерви към меда от рапица, защото той се различава от традиционния мед букет, с който сме свикнали. Има изключително бял цвят и кристализира много бързо – до седмица-две след изваждането. Трябва да се бърза с ваденето на меда, докато той не се е втвърдил още в пчелните пити. Когато се втвърди, е толкова бял, че прилича на свинска мас. Медът от рапица е изключително полезен при костни, ставни и стомашно-чревни проблеми. Препоръчва се и при сърдечни заболявания.
Цветният прашец от рапица се използва за лечение на верикозни вени и за подобряване на общото състояние на болните хора.
Масово обаче измират пчели в близост до площи, засети с рапица. По наши наблюдения умират пчели в полските райони, където има интензивно земеделие или се сее рапица. Химикалите, с които се пръска рапицата срещу вредители като рапичния цветояд, са отровни за медоносните насекоми. Има и препарати, които са съвместими с пчелите и не им вредят, обяснява Георгиев.
За да се използват такива обаче, е нужно кметовете по места предварително да постигнат договорка с областната служба за растителна защита.
Много големи са пораженията и от т. нар. манова токсикоза, която се получава при зазимяване на пчелите с манов мед, но това заболяване не е толкова опасно. Най опасен е „Американски глинец”, който е злокачествен. Той е много заразен, затова в такива случаи болните семейства се изгарят.
Необходима е подкрепа за специални програми за обучение на земеделските производители по отношение на ефектите от отровни вещества и за използване на продукти за растителна защита, подходящи за пчелите.
Измирането на пчелите е голям проблем от световен мащаб през последните 3-4 г. Феноменът е известен като Синдрома на празния кошер.От няколко години този феномен се проявява и в Европа – в Испания, Гърция, Франция, Швейцария, Германия и др.
От пчелите зависи опрашването на череши и вишни, ябълки и праскови, бадеми, краставици и тикви, ягоди, малини и къпини и т.н. Ако пълното изчезване на пчелите се случи, няколко култури, важни за човека, биха изчезнали, в това число соята, памукът, някои ядки, гроздето, ябълките, слънчогледите.Пчелите са барометър за влиянието на човешката дейност върху природата, обобщи пчеларят.
Известен е и цитатът на великия учен Алберт Айнщайн, който е казал, че след като пчелите изчезнат, на човечеството ще му остават не повече от 4 години живот.
Таня Атанасова