КМЕТЪТ КОСТАДИН ИВАНОВ ЗАПАЛИ СВЕТЛИНИТЕ НА КОЛЕДНАТА ЕЛХА В СЕЛО ГОЛЯМО КРУШЕВО
25 Декември 2011
Таня Атанасова
Точно в 10 ч. на 22 декември кметът Костадин Иванов запали тържествено светлините на коледната елха.
В навечерието сме на най-прекрасните празници – Коледа и Нова година, когато украсяваме домовете си, а в нашето населено място, в читалище „Просвета” грейна елхата – магическото дръвче, приютило под клоните си всички мечти, заяви кметът Костадин Иванов.
Коцето , както с обич го наричат в селото, пожела на присъстващите здраве, щастие и много весели мигове през идващите празнични дни
„Щастлив съм, че сме заедно днес тук на това място. Предстоят светлите новогодишни празници. Днес ние отбелязваме тяхното начало. Нека мрачните мисли, умората и тревогата, отстъпят в душите ни място на надеждата, радостта и любовта към ближния. Нека да променим манталитета си и да посрещнем Коледа по-добри, по-състрадателни и по-човечни”, заяви още кметът.
Той представи новата читалищна секретарка Недялка Меразчийска и екипът, с който ще работи през следващите четири години.
„Ще работим принципно и ще вървим напред”, заяви Костадин Иванов. Искам тази среща да е под мотото „Да бъдем заедно” Онова, което сме мечтали нека бъде наше. Нека да си дадем равносметка и да продължим напред, заключи кметът.
С коледни наричания и благопожелания самодейният състав на читалището зарадва присъстващите. Съставът изигра „Бъдни вечер – традицията повелява”
Според езическите традиции в навечерието на Рождество Христово стопанинът на дома в лицето на Стайка Станева залъгваше с погача злия бог Коледо. Питката е кръгла, но замесена постна, без яйца и мляко. „Ако някой е сторил в дома тежък грях през годината, отгоре й се намазва малко мед за омилостивяване на злопаметния Коледо”, обяснява Станева. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца, обяснява стопанката на дома Таня Бобчева. Според поверието, както мине Бъдни вечер, така ще върви животът през цялата година, затова стопанката държи цялото семейство да помага при извършването на обредите и приготвянето на трапезата.
На трапезата най-възрастният в семейството разчупи празничния хляб, наречен коледник с думите "Ела, Боже, да вечеряме”.
По традиция бе приготвено варено жито, варен фасул и ошав. Сложен бе също така чесън, орехи, мед, кромид лук и др.
Членовете на семейството бяха насядали покрай трапезата и пееха песни, докато настъпи полунощ и дойдоха коледарите, предвождани от станеник, който донесе обредното дръвче – ябълка.
Облечени в нови дрехи, заметнати с ямурлуци, с калпаци, украсени с чимширови китки, пуканки, нанизани на червен конец, сушени сливи, стафиди, коледарите пеят:
Стани, Станине, стани, господине,
Че ти идат добри гости,
добри гости коледари,
Че ти носят добри вести,
добри вести коледарски,
йот Бога ти много здраве,
от дружина - веселбина...
Станеникът изрече благословия, предназначена за семейството и къщата; после дружината изпя песни и стопаните дариха богато коледарската дружина — колаци, дребни пари, орехи и др.
Миг по-късно на сцената стъпи Недялка Меразчийска. В съпровод на гайда тя извиси глас и изпълни няколко песни: „Йовчо ле вакло овчарче”, „Вело ле” и „Донка за вода ходеше”. Недялка е певица със страхотен глас. За сценичната си изява тя бе заложила на народната носия, характерна за нашия край. Завършила е музикалното училище в Широка Лъка и е талантлива изпълнителка на народни песни. От месец тя е новият читалищен секретар в село Голямо Крушево. Само за седмица тя сформира група за народни песни.
Женската група за автентичен фолклор към читалището показа красотата на родния фолклор. Някой от участничките са живата история на развитието на читалищния и самодеен живот в селото.
Всеки ден групата се събира и оглася с песни центъра на селото.
Слушахме и ние като омагьосани и накрая ги изпратихме с бурни овации. Харесахме песните и като музика и като ритъм.
Впечатленията от празника са много истински.Върнахме се години назад, когато селският мегдан се огласяше от песните на нашите майки на хорото и всеки един от нас вижда как са живели хората преди и как ги обединява музиката, песните и фолклорните носии, което всъщност ни е съхранило като нация.
Това е доброто. Когато имаш възможност да се облечеш в традиционната носия от региона и представляваш този регион. Така защитаваш и утвърждаваш тези традиции.
24 декември е наречен Бъдни вечер, защото молитвено се пожелава всичко най-добро за в бъднини. Да бъдем здрави!!!
Таня Атанасова