ОТЕЦ НИКОЛАЙ: ЕДИН ОТ НАЙ-ВЕЛИКИТЕ УРОЦИ Е ДА СЕ НАУЧИМ ДА СЕ ДОВЕРЯВАМЕ НА БОГА
22 Февруари 2012
Отец Николай е служител в храм „Успение Богородично” в Голямо Крушево, Ямболска област.
Отец Николай защо е необходим постът. Какво ни носи той?
Православният канон ни задължава да не ядем месо. Позволяват се единствено риба, сирене, яйца и масло. Това е подготовка за Великият пост, който ще продължи до 14 април. Едно от големите изпитания към вярващите християни е пълното въздържание от изкушения по време на постите. Сега стриктното спазване на канона изисква да забравим за всякакви плътски радости, да изстрадаме мъките Христови.
Че прекаленият светец и Богу не е драг, знаят и децата..
Трябва да умеем да съчетаваме вярата с любовта и да се съобразяваме с организма и потребностите си.Постът и молитвата ще ни вдъхне сила да излезем от кризата. Именно в дни на народно бедствие постът е най – необходим. Не е достатъчно да се въздържаме от храна и блажно. Те са необходими. Ала постът и молитвата са двете крила, с които ще излетим от бездната на себелюбието към небето на истината и свободата, на любовта и добротата. Те са двуострият меч, с който ще разсечем оковите на робите и ще пуснем угнетените на свобода. Те ще ни направят подобни на Исуса, като ни изпълнят с Духа Му. Ще ни дадат сили да изпълним заповедите Му. Чрез Исая се казва:Раздели хляба си с гладните и скитниците – сиромаси заведи в дома си. Видиш ли гол, облечи го!Не са ли това Христовите думи и доказателство за единния Дух:
Гладен бях и Ме нахранихте. Гол бях и Ме облякохте. В затвора бях и Ме посетихте... Това, което сте направили на един от Моите най – малки братя, на Мен сте Го направили!Какви чудесни обещания! Ако постът ти бъде пълен, във всички измерения, ще бъдеш благословен и здрав, блажен и свободен и в сърцето ти ще пребъде Царството Божие.
Защо църквата е отредила тези дни на покаяние?
Трябва да се научим как да обичаме Бога, себе си, дори враговете си. Да се научим на смирение, на благотърпение, на добрите дела. Но не като фарисеите да се удряме в гърдите и да кажем: това сме направили, или онова. Има кой да прецени. Господ Бог е съдник за нас. И това, което ние правим като си носим нашия собствен тежък кръст, това, което вършим, всичко тайно дори, излиза наяве. Физическият пост е препоръчителен, но също не е маловажен. Защото, когато ги съчетаем, се получава тази хармония между физическото и духовното изчистване.
Но ние сме заобиколено от много злоба и омраза. Ще помогне ли постът да се пречистим?
Стремим се и в богослужението, и в обикновените взаимоотношения да покажем правилния път на хората и да ги поведем към нашето духовно израстване. Но хората се отчуждиха, затвориха се. Не можем да минем без любовта - не само християнската. Ние нямаме човешка любов. Виждате от колко много злоба, колко много омраза и завист сме заобиколени. Не е както беше навремето българинът да живее като в едно голямо сплотено семейство. Сега всеки се е затворил и затваря вратата пред ближния. Едно "добро утро" или "добър ден" с усмивка колко по-лек и хубав щеше да направи деня ни, нали така. Но ние и това не правим - малкото нещо, което нищо не изисква от нас.Сега живеем в една демокрация, но тази демокрация по никакъв начин не ни е стимулирала да станем по-добри християни. В училищата нямаме вероучение, а когато нямаме основата и започнем да строим нещо върху пясъчник, нищо не се получава - тези кули се сриват. Заради това църквата, държавата, обществото, семейството трябва да започнат от възпитанието на най-малките. Както Исус Христос ги е поканил и е казал - елате, тяхно е царството небесно и нека всички станем като тях, като малките деца. Те са с чисти души и като ги нараним още от малки, като не им покажем правилния път, нищо не сме направили за тях, за себе си, за християнството.
Свещенослужителите по-добродетелни ли са от нас? Напоследък доста ги хулят....?
Свещенослужителите също имат своите слабости, това никой няма да го отрече. Но защо когато нещо стане, веднага започват и жълти издания, и телевизии да го преекспонират. А не би трябвало. Такова отношение не трябва да има не само към нашата институция, а към всички. Ние сме достойни хора и всеки би трябвало да отстоява позициите в своята общност. А какво нещо е да охулим духовността, да унизим човека и да кажем - ето този е свещеник, а това и това е направил. Имаме първо духовен съд, след това административен. Да оставим тези неща на тях. А всеки един от нас не е безгрешен, той си носи кръста и поема своите огромни отговорности първо пред Бога, след това пред църквата, обществото и разбира се пред себе си.Ние си носим кръста и каквото сме извършили, по делата ще ни познаят. Който е имал грехове - няма много и малко, всеки от нас ги има, ще си понесе своето наказание и трябва да сме готови да го понесем. Това ако знаем, в никакъв случай няма да го допуснем, а ще гледаме над човешките земни слабости.
Каква е силата на молитвата?
Няма време и място, които да са неудобни за молитва.Когато сме сами, когато сме заети с всекидневната ни работа, можем да насочим мислите си в тиха молитва за помощ, за сила, мъдрост и познание. Нека всяко наше дихание да е молитва!Молитвата включва доверие Един от най-великите житейски уроци е да се научим да се доверяваме на Бога, когато не можем да разберем нещата и всичко ни изглежда неясно, когато пътят е труден или просто няма път. Когато трудностите и изпитанията на живота ни объркват, нашата вяра може да се държи за Божиите обещания. Не е необходимо да разбираме защо се случва нещо. Често няма да разбираме какво става в живота ни. Опитът да проумеем защо Бог допуска да преживяваме разочарования и страдания може само да ни обърка. Винаги обаче можем да вярваме на Христос, Който се е пожертвал за нас.Отец на вечната любов толкова обича човечеството, „че даде Своя единороден Син, та всеки, който вярва в Него, да не загине, но да има вечен живот.
Интервюто взе Таня Атанасова