ГОДИШНО ОТЧЕТНО СЪБРАНИЕ ЗА РАБОТАТА НА ЧИТАЛИЩЕ „ПРОСВЕТА1927”
21 Март 2012
Годишно отчетно събрание за работата на читалище „Просвета 1927” бе проведено днес в Голямо Крушево.
„Читалището е средище на културно образователни дейности. Вече дълги години нашето читалище работи за обогатяване, запазване и разпространение на културните ценности. То е типична обществена институция, която изпълнява учебно-просветителски функции и самодейност. С тези думи откри събранието председателят на читалището Тодорка Никова.
Доклад за дейността на читалището изнесе читалищният секретар Недялка Меразчийска. Отчетени бяха мероприятията, проведени през 2011г Изброени бяха и дейностите, проведени през първото тримесечие на „Просвета-1927”- Бабинден, 8 март, преглед на художествената самодейност и др. Предстои празнуване на Първа пролет, пресъздаване на обичая „Лазаруване”, празнуване на Великден и др., се казва в доклада на Миразчийска.
Читалището се нуждае от основен ремонт. В книгохранилището има много влага, а стените са напукани. Нуждаем се от компютърна конфигурация, с която ще осъществим равен достъп на информация. Необходими са и нови книги за попълване на библиотечния фонд, защото библиотеките винаги са били факторът, който свързва една нация с голямата наука и култура. Библиотеката наедно читалище винаги отразява духовното развитие на населявания регион. Ние сме убедени, че ще съхраним непреходното значение на тaзи културна институция, се казва още в отчетния доклад на читалището. Секретарят на читалището докладва за бюджета на институцията и за изразходваните средства за ремонт и мероприятия.
Безспорен е фактът, че такава богата, разнообразна и полезна дейност, може да се осъществи само от екип от професионалисти, които изпълняват мисията на читалището. Добре структурирана, дейността е насочена към местната общност и младите хора. Много съм доволен от работата на читалищния секретар и на читалищното настоятелство, каза кметският наместник Костадин Иванов.
Българските читалища са наистина уникална форма за човешко общуване и своеобразни храмове на българската духовност. Никъде по света няма такава форма и трябва да сме горди, че думата „читалище“ влезе в европейска и световна употреба
Още по времето, когато българите са живели в пределите на Османската империя и са нямали държавност, в читалищата са работили всеотдайно най-просветените българи и пламенни родолюбци. Там са се пеели български песни, играни са пиеси на български писатели, споделяни са патриотични и революционни идеи, разпространявани са български книги. Затова можем само да се гордеем, че сме духовен народ и каквито и предизвикателства и превратности да ни е поднасяла съдбата, благодарение на онази Божия искра, за която Вазов писа: „Не се гаси туй, що не гасне!“, ние сме оцелели като нация и духовност.
Таня Атанасова