ВЕЛИКДЕН Е! ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
16 Април 2012
„Отново е Великден - най-светлият празник за всички християни. Възкресението на Исус Христос е най-голямото събитие в историята на човешката цивилизация. Денят, в който Христос възкръсва от мъртвите след като е разпънат на кръста и погребан. Това е денят, в който духовното побеждава тленното. Възкресението на Христос символизира както неговата божественост, така и възраждането на природата през пролетта. А празникът преплита религиозния смисъл с народните вярвания. Нека на този светъл празник поне за миг да усетим в сърцата си благодат и милосърдие, а в съзнанието си – смирение Едно много горещо пожелание да сте живи и здрави. Честит Великден! На най-светлия християнски празник да си пожелаем здраве, мир и любов в сърцата и душите ни! Нека бъдем по-добри, а домовете ни-изпълнени с щастие и благополучие!”
С тези хубави думи кметският наместник Костадин Иванов поздрави жителите и гостите на Голямо Крушево.
Рано сутринта в неделя в храм „Успение Богородично” бе отслужена тържествена литургия от отец Николай. Запалени свещи се отнасяха към домовете, за да влезе в тях частица от светлината на Възкресението! Твоето възкресение, Христе Спасителю, ангелите възпяват на небесата; удостой и нас на земята с чисто сърце да Те славим. Христос възкръсна от мъртвите, като със смърт смъртта потъпка и на тия, които са в гробовете, живот дарува”. Това е молитвата, която се произнася на Великден, казва отец Николай. Ходенето на църква в неделната великденска сутрин също е традиция за много семейства. След това всички се събират на обяд, а на децата се раздават шарени яйца, шоколади и бонбони
Групата за автентичен фолклор с ръководител Недялка Меразчийска пресъздадоха обичая „Лазаруване”Нагиздени със свежи пролетни цветя и пъстри премени лазарките запяха:
Лаленце се люлее,
на зелено ливаде
То не било лаленце
най е билолюлчица
В люлчицата детенце……
Пеят обредни песни, посветени на затоплящото се време, разцъфналите дървета, за здраве и берекет. Привличат окото на всеки минувач накичените им премени с нанизи от парички и мъниста. Слагат също така и лазарските накити – нагръдници, пафти и др. Те лазаруват с кукла,която се прави от кръстачка на чекрък. Независимо, че куклата носи мъжкото име Лазар, тя се облича в женски невестински дрехи – бяла риза, сукман, престилка и пояс. Фигурата се забражда с червено було и се кичи с цветя и венци. С тази кукла лазарките пеят за здраве. Стопаните сами подканват лазарките за кой член на семейството да пеят с думите.„Имаме си мома, ха да ни изпеете нещо за нея. В ролята на домакиня влезе Таня Бобчева, която пожела песен за дъщеря си Калина и лазарките запяха: Я мари хубава Калино.........
Хорото им е отворено, в редица, която водачката извива, върти и лъкатуши. Наричат го „ходено” хоро, защото лазарките си влачат краката като го играят. Понякога е вихрено и се играе под „съпровода” на звънтящите им лазарски песни, които са предназначени за всеки член на дома. В тях се пее за здраве и плодородие, за многобройни стада и едър клас на нивата,
Няколко дни преди Великден крушевци бързаха да довършат великденското почистване на домовете си, на дворовете, на градините, на стопанските постройки, защото знаеха, че преди Великден лазарки обхождат всички къщи. Цветните градинки пред къщите, окопани и почистени, ухаеха на цъфнал зюмбюл, на лалета, а в нацъфтелите дръвчета жужукат работливи пчелички.
Празникът на всепобеждаващата природа и християнската вяра за възкресението на Спасителя – някога се огласял от обредни песни. Те започвали да звучат с приготвянето на празничната трапеза и продължавали на голямото Великденско хоро. Така и днес на личен ден Великден се стигна до великденското мегданско хоро, на което се хванаха млади и стари. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни, затова е буйно и весело и е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Друга празнична картина представиха песните в съпровод на гайда на Недялка Меразчийска. Вито се хоро завило сред село на мегдана, на личен ден Великден – дор две гайди свиреха, дор три тъпана биеха!
Празникът се почита и на трапезата. На нея задължително присъстват символите на Великден – боядисаните яйца и козунакът. На масата се слага и печено агне, с което се ознаменува краят на дългия пост. Червените яйца, боядисани рано в четвъртък, са символ на христовата мъченическа кръв, а козунакът е символ на агнеца божий - Христос. Трапезата на Великден трябва да е богата във всеки дом, затова се осигурява храна и за бедните. Обличат се нови дрехи. Младите ходят на гости при родители и кумове, и носят хляб, козунак и боядисани яйца.
Седмицата след Великден се нарича Светла седмица, защото Христос внася светлина във всеки и във всичко. Народът вярва, че ако през тази седмица си пожелаеш нещо от сърце докато държиш монета в ръката си, то непременно ще се сбъдне.
Великден е двоен празник за всички, които носят името Величко, Велико, Велика, Величка, Вела, Велко и техните производни.
Таня Атанасова