РЪЦЕ, ПРОГОНВАЩИ БОЛКАТА
21 Април 2012
Бинка Величкова
Ежегодно на 7 април медицинските служители честват своя празник. Без тях, хората в бяло, трудно бихме могли да си представим своето битие.
Но освен тях не по-малко помагат на нуждаещите се и народните лечители. Макар и без научни медицински познания, те притежават способности, които възвръщат на хората и здравето, и усмивките, в които свети благодарност. Такъв човек в Болярово е Иван Димитров Даскалов- потомствен чекръкчия, т. е. човек, който умее „ да намества изместено”, както казва народът. Което ще рече да лекува навехнато, изкълчено и т.н. Такава дарба е имал дядо му Дженко, на когото е помагал още в детството си- при случаи, които изискват и физическата намеса на втори човек. Защото дядо му е лекувал и хората, и добитъка(овце, волове, биволи, кози).
След време баща му- Димитър Дженков Даскалов- наследява тези способности. От него също много е научил бай Иван – и гледайки, и участвайки сам като помагач при облекчаване на човешката болка. Опипвайки ставите, връзките между костите, чекръкчиите разбират лесно причината, водеща до оток и силна болезненост. А после „наместват” съответната кост и нещата се нормализират. Според лечителя Иван Даскалов най-трудно е при изкривявания на раменните стави и вратните прешлени. Но и при такива диагнози върши умело своята работа. Спомня си и разказва за какви ли не случаи! Не стотици, хиляди са „пациентите”, на които е помогнал в своя живот като лечител. Идвали са хора от близо и далече, по всяко време на денонощието. Не е върнал досега никого. „Болката не може да чака. Щом човекът дири облекчение, значи е на зор, нуждае се от мен, как да не го приема?!”- говори пламенно и убедително възрастният човек, а неговите ведри сини очи гледат по детски чисто. И ни съветва при навехване, изкълчване да се търси помощ навреме, да не се чака – това улеснява лечението. Иначе се налага да идват по няколко пъти хората, докато изцяло ги излекува.
Според него за този „занаят” се изискват „сърцати” хора, храбри. А и състрадателни, които да съпреживяват чуждото страдание. И съжалява, че след смъртта на чекръкчията бай Георги от село Горска поляна е останал само той в района, а няма на кого да предаде дарбата си. Потомците му „не ги влече това”- казва възрастният човек и споделя, че само големият му син се е интересувал, но рано си отива от света и... За бай Иван всеки път, когато е помогнал при поредния случай, това са мигове на задоволство. Защото „човек е радостен, когато е дарил радост на другите”- изрича мъдрите си думи потомъкът на учителя възрожденец Иван Даскала. Изпраща ме до пътната врата, а благият му глас сякаш продължава да звучи в душата ми. И неволно си спомних началото на едно стихотворение : „Ръце, които болката прогонват, са най- благословените ръце..”
Колко е хубаво, че ги има!