Животът всъщност е един проект
23 Ноември 2013
Животът всъщност е един проект
Интервю на Бинка Величкова с Емил Върбанов - НФ „Култура", град София
- Господин Върбанов, Вашата презентация беше изключително полезна за преподавателите от двете училища на територията на община Болярово.
Според Вас българинът по природа отворен ли е за иновациите в различните области на живота.
- Наблюденията ми са, че хората все повече искат да надмогнат рутинните дейности. Но често са ограничени от програмните инструменти. И трябва да се съобразяват с тези ограничения. А това не спомага за градивни начинания - дори напротив.
Всяко наслояване на инертност е вид застой. В образованието - също.
- „Човек се учи, докато е жив" - в тази българска пословица е заключена вековна мъдрост. Мислите ли, че през последните години ролята на образованието и културата беше някак пренебрегвана?
- Принизявана дори, бих казал. А това говори лошо за всяко общество. Ако културата и образованието не присъстват паралелно в развитието му, е тревожен сигнал. Културният календар не се обновява. Ясен и видим е обаче и трябва да стане оценяема част.
- Идеята за участието на ученици в разработването на проектите наистина чудесна. Според вас тя има ли ползотворно бъдеще?
- Малък е засега процентът на такива разработки. Идеята все още не е твърде развита. А трябва да се обърнем към младите хора, да ги насърчаваме системно в тези техни начинания.
Например в Търговската гимназия - град Свищов учениците от най-горните класове пожелаха да повторим обучението в тази насока. А после бяха разработени интересни проектни идеи. Така че бъдеще има.
- Фактът, че българските ученици са много по-информирани от някогашните прави ли ги езиково по-грамотни?
- Уви, не се славим с високо ниво на грамотност в момента. Дефицитът е много сериозен. А не бива да бъде така. Както училището, така и влиянието на медиите не бива да се подценява Те трябва да обединят усилията си в стремежа към постигане на съвременните книжовни норми.
- Доколко чувството за регионален патриотизъм, провокирано у подрастващите чрез проучване на местното културно- историческо наследство, би укрепило според Вас и националното им самочувствие, би ги задържало завинаги в родината?
- „Завинаги" е силна дума. Но факт е, че немалка част от младите хора започват да се завръщат. В чужбина докрай си оставаш чужденец. Търсенето на връзката с българската земя трябва да продължи. Младият човек също я носи в себе си. Но чрез опознаване на родното историческо минало може по-лесно да бъде намерена.
- С какви чувства ще си тръгнете оттук?
- Имам родови корени с Елховския край, т. е. - наследствена жилка. От 2008 г. е сътрудничеството ни на обучителна културно- образователна основа с редица институции в Странджанския край. Ако бъде разработен проект за популяризиране на кулинарното му наследство, това би засилило интереса към него в туристически аспект.
- Пожеланието Ви към местните дейци на образованието?
- Всеотдайна е работата, която вършат! Дано бъде направено нещо занапред по отношение на професионалното обучение - това би подобрило живота на младите хора. Но да бъде в европейски измерения!
Желая им здраве, упоритост и постоянство!
- Благодаря Ви за интересните мнения, любезността и отделеното време. Да си пожелаем и занапред подобни ползотворни начинания като днешното!