Кайбиларската (Странджанската) митница – една от дванадесетте петокласни митници на България
25 Юли 2014
Кайбиларската (Странджанската) митница - една от дванадесетте петокласни митници на България
В края на миналия век видно място във външната търговия заема износа на животински продукти и животни за Цариград и вноса на сол, зехтин и памук от Турция. И ако с Указ № 1 от 5 юли 1879 година в Княжеството се назначава председателят на Министерския съвет и министрите, то с Указ № 2 от 7 юли се учредяват нужното митници и митнически пунктове по южната граница на Княжеството. В правилника е указано, че с мито се облагат всички стоки, съгласно съществуващите тарифи.
В точка 3 : „Да се пропущат в Княжеството без всякакви мита местни произведения от Източна Румелия и Македония". Временното руско управление оглавявано от княз Дондуков - Корсаков, създава отдел „Митници", ръководен от Александър Тухолка, но скоро преустановява самостоятелното функциониране и преминаване към „Финансите" - отдел ръководен от Константин Бух.
В Княжество България са открити дванадесет митници, разположен по Черно море - Балчик и Варна, по река Дунав - Видин, Лом, Оряхово, Свищов, Русе и Силистра по сухопътните граници - Габрово, с. Вакарел, Софийско, Цариброд и Кюстендил.
Митниците и митническите пунктове събират установените мита и други серии от вносни стоки, надзирават да не се внасят и изнасят стоки по контрабанден начин. Първокласна е митницата във Варна, второкласни са Свищов и Русе, а Силистренската, Оряховската, Никополската, Ломската и Видинската - третокласни. По-късно Вакарелската второкласна митници отива в София, а Вакарел остава митнически пункт.
От 9 май 1880 година безмитните операции с Източна Румелия и Македония отпадат.
След провъзгласяване на Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 година една от първите задачи е създаване на митници по сухопътната граница с Турция. На финансовите началници се възлага задача да събират сведения за пунктовете през които могат да се внасят и изнасят стоки.
В началото на 1886 година чиновникът от Варненските митници П. Галибаров е командирован да проучи въпроса и открие митници за избраните пунктове. Така в края на месец март се създават новите митници на турската граница. Създават се митниците в Батак с клонове в с. Каменци и Чепеларе и с. Вакъв (Устрем) с клонове в с. Голям Дервент и Кайбиларе. На 1 март същата година е открита и Ямболската митница, която е закрита след 4 години. С построяване на жп линията Ямбол - Бургас през 1890 година започва борба за насочване на търговията на Южна България към Бургас и така митническите приходи да влизат в българската, а не в турската хазна.
Клоновете на митниците се управляват от началници, които са подчинени пряко на управителя на митницата. Митническите служители са със средно, за препоръчване търговско образование - секретар, един старши и четирима конни и пеши стражари. Въвежда се задължително облекло, въоръжение и др. За нуждите на митницата в Странджа се строи нова голяма триетажна сграда, която е открита през 1903 г. През 1913 г. турски конници нападат селото и опожаряват сградата.
Архитект от София възстановява сградата до днешното й състояние. Управител на митницата дълги години е бил г-н Божков.
В двора на митницата има няколко сервизни помещения. След закриване на Ямболската митница за кратко време износът и вносът се насочват към Устремската митница, която през 1890 г. има приход 80 000 лева. Най-голям е стокообменът през митницата в Кайбилар (Странджа). През 1891 г. през митницата са внесени стоки с мито 230 000 лева, а са изнесени за 990 000 лева. По-малка е стойността на безмитните стоки - внос 15 000 лв. , а износ - 269 000 лв. Според доклада на Тодор Иванчев за състоянието на търговията през 1895 година, стокообменът на българските митници е малък, с изключение на тези в Бургас, Кайбилар и Татаркьой (Радовец). През Кайбиларската митница за 1895 г. са внесени стоки за 300 000 лв. Износът възлиза на един милион лева. През митницата се изнася най-много добитък. Стойността на изнесените овни и овце възлиза на 765 000 лева, а за 106 000 лв. са изнесени бикове, волове, крави. Неслучайно през пролетта в Ямбол и Елхово, а през есента и в Тополовград стават най-големите в района панаири за животни.
Митнически пунктове в края на 90-те години и в началото на века има в Лесово и Голям Дервент. Те се управляват от един началник, един конен и един пеши стражар.
През 1899 г. през Кайбиларската митница вносът е за 62 973 лв., а износ за 825 729 лв. За 1900 г. - внос 79 527, а износ - 731 647 лв. През годините вносът и износът се увеличават, за да достигнат 1 092 766, което е 1, 41% от износа на България. През Кайбиларската митница е бил главният път Фучийолу (от турски фучи - бъчва) и йолу - път - т.е. пътят на виното за Ямбол от Лозенград). По това време Лозенград е бил с около 30 000 жители, с развита търговия. Бил е ограден с плътен обръч от лозя от 5 до 8 км, откъдето носи името си.
Вестник „Пробуждение" - град Елхово от 5 януари 1929 г. съобщава за избор на нов управител на митницата - Г. Чакъров. Заради Балканската война търговският обмен значително намалява и функциите на митниците силно се ограничават.
Странджанската митница е закрита през 1947 година, а сградата се ползва за „Гранични войски".
С писмо от 24 октомври 1947 година до председателя на върховния стопански съвет се изготвя молба за преотстъпване на митницата за училище. Писмото се подготвя от учителския съвет, където четем: „Ние, учителите на село Странджа, околия Елховска - всички бежанци от 1903 г. оставихме имотите си в Източна Тракия и избягахме само с едни дрешки на гърба си. Благодарение на нашето трудолюбие и честност успяхме да си направим по една къщичка за живеене. Обаче Балканската война през 1913 година не ни пожали, селото беше изгорено от турците и бяхме поставени пред ново изпитание - без средства и материали да строим нови жилища. През 1929 г. като гранично селище не ни отпуснаха средства по бежанския закон за строежи. До ден днешен по-голяма част от семействата живеят в крайно нехигиенични жилища. Не можем да отделим никакви средства за построяване на училище и за такова ни служи един стар турски дюкян, който е крайно нехигиеничен. Повече от 250 деца днес са изложени на заболяване и жълтата гостенка не се поколеба да сложи своя отпечатък върху повече от половината от децата, посещавали училище.
А сега, след като Министерството на финансите закри митницата в селото ни, сградата се предаде на гранични войски. Но нека ви кажем и това, че който и да дойдеше и откъдето и да идваше пътник или чиновник, независимо какъв пост държавен заемаше, казваше: „ Това здание на митницата рано или късно трябва да го направим училище, защото няма по-подходящо място и по-хубава и хигиенична сграда от нея."
Ние направихме и нова казарма, която да краси селото ни. Постройката, в която вложихме много даром наш труд, защото и там живеят наши синове и пазят нашите имоти. Но и сега казват, че тази сграда не им е необходима и могат да направят от нея само склад. Ето защо ние се обръщаме към Вас, като представител на върховната власт, да направите възможното от Ваша страна, щото сградата на бившата митница в селото ни, която подхожда само за училище, да ни бъде преотстъпена за такова и да стане сграда, където да учат нашите деца" (следват подписите на 290 стопанства, 1300 жители).
Директор на училището е Стоян Петков Топков, а учители: Иван Зафиров Милев, Нико Христов Попов, Иван Христов Пеев, Ташо П. Тодоров, Тодорка Петкова Топкова и Труфа Милева. Сградата се предава и временно се ползва за училище от 1948 г. до закриването му през 1972 г. Част от сградите се ползваха и за тп станция и за лекарски кабинет.
Годините минават, нещата се променят. А една народна поговорка казва: „Където е текло, пак ще тече." От 2006 година има предложение от кмета на общината за откриване на граничен пункт с Република Турция, а именно ГКПП „Странджа - Малкочлар". И отговор на заместник-министъра на външните работи г-н Любомир Кючуков, който уверява, че в периода 2005-2015 година е предвидено строителството на пътни връзки и откриване на контролно-пропусквателен пункт между двете страни, свързващ село Странджа (община Болярово) със село Малкочлар (община Кофчаз). А това ще е добре и за двете общини.