Начало » Новини » Новинa
Актуално
Когато спомените оживяват

10 Септември 2016

Когато спомените оживяват

Бинка Величкова

Изпитах приятно вълнение, когато след 19 години отново чух гласа на бившата моя ученичка Роси Динева. Момичето обясни, че възнамеряват да организират среща и ме покани, назовавайки датата.

Само преди дни бях получила инсулт, макар и не тежък, слава Богу! Но тази покана не само ме трогна, а донякъде мобилизира волята ми. Казвах си,че искам и трябва да бъда сред тях, защото много желаех отново да ги видя! И в уречената вечер (на 27 август 2016 година) „чудото" наистина настъпи! Е, походката ми все още не беше твърде стабилна и самоуверена, но все пак намерих сили и смелост да се озова в уютния бар-ресторант „Странджа" заедно с тях! Изчаках ги в центъра на градчето ни, защото техния сборен пункт беше в двора на училището, откъдето бяха тръгнали някога, тоест през далечната 1997 година, на своя абитуриентски бал... Когато ги видях да приближават, с усилие овладях обзелия ме силен трепет. А те бяха почти същите! Да, пораснали, някак по-уравновесени, но и игривите пламъчета в очите им не бяха угаснали...

Бяха поканили първите си учители от началния етап на обучение - Л. Байрактарова и Г. Петкова. Както и класната си ръководителка Мария Андреева, която ги пое, когато пораснаха пред очите ми. Благодаря им,че оказаха тази чест и на мене - тяхната дългогодишна преподавателка по български език и литература.

Събраха се почти всички, с малки изключения - предимно работещите в чужбина. И неколцина отсъстващи по важни, сериозни причини навярно. Но в паметта ми оживяха спомените и за тях, независимо, че не бяха сред бившите си съученици! А когато спомените са ярки и колоритни, никак не е трудно да бъдат съживени.

Светлокосата Калинка Михалева - тиха и нежна, мила и добричка. Умната и точна, чаровната Галина Колева, с хубави тъмни коси и дълбок поглед. Женствената Роси Динева, с изразителни черти на лицето и чудесен профил; трите грациозни момичета: Дарина Димитрова, Галина Чалъкова и Данчето Ангелова, умело съхранили и досега своето изящество и стил; нежната и миловидната Мими, добра към всички, услужлива и толерантна; усмихната и старателна Краси Д. Кирова, съсредоточена и даваща изчерпателни, задълбочени отговори на всеки мой въпрос; Дончето Кирова с нейния богат речник и аналитична мисъл, одухотворено лице и момичешки чар; взискателната и към себе си, и към другите Жана Караиванова; веселата, мургава хубавица Вили; тихата, скромна и прекрасна Антоанета, сладураната Нели... Нека ми простят дамите - много от тях навярно имат нови фамилии вече, но ги помня с предишните (като госпожици).

А нима мога за забравя жизнерадостните и щури веселяци - момчетата на випуска?! Изключено! Безкрайна беше радостта ми, че отново пожела да ни срещне съдбата. И горещо благодаря на Бога, че реши да ме остави в света на живите, изпъстрен с мигове, които трудно се забравят. И с личности, които продължаваме да помним и обичаме.

Умният, вежлив и добросърдечен Митко Ненов, скромен и старателен; симпатичният, възпитан и коректен Иван Танев, с обноски на безупречен кавалер; вечният шегобиец на класа Гошо Дросев със своята неотразима, покоряваща усмивка; сърдечният, спокоен и мъжествен Петьо Димитров (Пиер), както и Петьо Николов (Питърс) с неговата дискретна, закачлива усмивка върху красивото си юношеско лице; чаровният Стоянчо, от чието лице сякаш струеше светлина, умният и забавен Ники Киров; веселякът Митко Орманджиев, момчето с романтичен поглед и оригинални възгледи за живота - Веско Димитров; спокойният и закачлив Ванко Панайотов; както и другият Ванко (Минчев), приятелски настроен към всички в класа, ръсейки шеги и задявки; изисканият, сериозен и с приятни обноски Тошко Даскалов, благовъзпитан и елегантен...

А Катето се оказа рожденичка и получи много благопожелания. И музикален поздрав, разбира се. Спретнатото, ученолюбиво момиченце с живи, неспокойни очички, се беше превърнало през годините в разкошна млада дама с дълги копринени, кестеняви коси, излъчваща класическа женственост. Дали би я познал сега нейният някогашен съученик и обожател Николай? Кой знае...

Когато си тръгнах, минаваше полунощ. Ще останат снимките за спомен, които си направихме. Ще останат съхранени в паметта ми лицата им, топлите думи, благодарността в очите им; тяхното преливащо жизнелюбие, докато танцуваха щуро на дансинга или извиваха кръшно хоро! И мислено си пожелах нова среща с тях. Тогава - до следващата, когато навярно ще дойдат и те, и другите, чиито имена не споменах сега. Но никога не съм ги забравяла - невъзможно е!

 

Късна среща

 

Отново сред вас - след деветнайсет години,

с някогашния весел единадесети клас...

Толкова време ли е изминало

от оня последен наш учебен час?!

 

Ех, момичета хубави, забавни момчета,

препускат годините в шеметен бяг...

Но решихте да се съберете

в този забързан, съвременен свят!

 

Ето, вие сте заедно тук. И е хубаво

да ви гледам, да бъда край вас!

Почти сте си същите, не се учудвайте,

макар пораснали, а не в учебния час.

 

Щом се събрахте, не всичко е минало -

живеят в душите ви млади безброй

спомени свидни и неизстинало

умиление. Носи ги всеки по пътя свой.

 

Е, до новата, следваща среща,

красиви момичета, неотразими момчета!

Тази вечер  доказа ми нещо:

че щом се обичате, пак ще се сберете.

 

27 август 2016 г.

гр. Болярово

 

 

  •