Незаглъхваща традиция
16 Май 2017
Незаглъхваща традиция
Бинка Величкова
Ежегодно село Попово чества своя празник на 6 май - „на личен ден, на Гергьовден", както се пее в една популярна, обичана народна песен. Съборът на селото е прекрасен повод за завръщане на стотици бивши жители, поели някога към други краища на родината, установявайки се и преуспявайки там. Но в този ден прекрачват с трепет и носталгия в душите бащиния праг, посрещани от родители и близки. Пролетният, ведър и топъл ден подсилваше празничното настроение на домакините и многобройните гости. А привечер за това се погрижи и гостуващата музикална формация от столичния регион. Защото какъв би бил празникът без мощно разливаща се музика и кръшното хоро, на което всеки бърза да се залови и чевръсто да потропне - снага да разкърши и душата с радост да напълни!
За имениците празникът естествено беше двоен. А това удвояваше и задоволството от изживените празнични часове сред роднини и приятели. Мигове, които дълго се помнят...
Остава традицията тук, подновявана ежегодно - наред с Гергьовден да се веселят хората на своя събор! Нека и занапред да пребъде - да събира хората и да преливат от празнично веселие сърцата им! Радост, възпявана и в песните:
„На личен ден, на Гергьовден,
Люлки се люлеят.
С чевермета руйно вино
без мярка се лее.
На мегдана - вито хоро:
моми и ергени
рипат волно и чевръсто,
в гиздави премени.
Яхнал коня, свети Георги
броди край нивята,
та берекет да наспори-
жито като злато."