Начало » Новини » Новинa
Актуално
По случай 180 години от рождението на Васил Левски

23 Юни 2017

По случай 180 години от рождението на Васил Левски

 

  ДРАГА  ЛОРА,

            Прочетох в някои медии за кампанията „Левски в моя град". Позволих си известна корекция в заглавието на  тази моя статия.. Мотивите ми стават ясни в текста.

            Ще се радвам, ако статията бъде публикувана.

С поздрав: Милю Петров

 

П.П. От известно време се намирам в София и затова изпращам статията оттук. М.П.

 

 

   ЛЕВСКИ  В  МОЕТО  СЕЛО

 

 Визитна картичка: Доц. д-р Милю Петров е роден през 1944 г. в с. Попово, Боляровска община, област Ямбол. Завършил е българска филология/ с втора специалност История/ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Бил е докторант във ВТУ и преподавател по най-нова българска литература в ШУ „Еп. Константин Преславски". Сега е пенсионер.

            Автор е на около 25 книги. Те са по специалността, с краеведчески характер, за Стоян-Индже войвода. Публикувал е множество рецензии, статии, студии/в това число и за В. Левски/.

            Литература за Левски в Попово село/дн. с. Попово/.

            Книжката на Александър Джевизов/1868 - 1946 г./ „Исторически бележки за село Попово"/1934 г./. Авторът е бил секретар-бирник в общината на Попово село/след 1934 г. - с. Попово/, Елховска околия. Т. е. тогава той е оторизирано лице, административно-институционално задължен и отговорен. Официално от Околийския център поискали сведения за миналото/събития и личности/ на селата от региона, в случая конкретно - на с. Попово. И Ал. Джевизов официално/административно-институционално/ - на машинопис, точно оформено, с подпис - ги изпраща. Днес тези сведения се пазят в библиотеката на с. Попово, в музея на гр. Елхово, в ОДА-Ямбол. Посочените сведения са част от книжката  на Джевизов.

            Илия Ст. Попово /1915 - 1991 г./ ни остави папка с разнообразни материали за родното Попово село/с. Попово/. В нея централно място заемат сведенията за Левски в селото. Папката се намира в Историческия музей в Ямбол.

             Трябва да посоча, че в папката се съдържат и писма на Илия Попов до някогашния окръжен вестник „Народен другар" и до някои централни вестници, както и до Селсъвета на с. Попово, до мене.

            Илия Ст. Попов е внук на свещеник Никола Андонов Кънчев, който довежда  В. Левски от Сливен в Попово село. След образуването на Революционния комитет Левски преспал в къщата на свещеника.

            И  от  кн. „Елхово"/1988 г./ научаваме за пребиваването на Левски в Попово село и в гр. Елхово, образуването, състава и ръководствата на революционните комитети.

            Преди няколко десетилетия известният  елховски адвокат Велко Върбанов откри музейна сбирка за Левски в дома си. Той използва и някои мои сведения за Левски.

            Някога мъдрият поповец Радил Колев Манолов/отдавна покойник/ написал драматизиран разказ „Левски в Попово село". Той бил поставян на сцена - играел се от местни хора при тържествени случаи. Но е вече изгубен.

            Разполагам с писмо и от правнука на свещеник Никола Андонов Кънчев - Стоян Шкетиев/Бичов Таньо/. В него се посочват любопитни подробности, напр. за конете, с които са пътували Левски и поп Никола.

            Преданието за пребиваването на Левски в Попово село е живо и днес, напр. чрез потомците на Петър Тончев Желязков/Чорбаджи Петър/, с когато Левски се е срещал и разговарял в Сливен и в Попово село, чрез Стоян Станков и др.

Твърди се, че Левски е бил неведнъж в селото. Нека се има предвид, че в Сливен Левски основал революционна група, частен революционен комитет, окръжен революционен комитет - съответно от 1869, през 1870-1871, до 1872 г.включително.

 

КРАТКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ПОПОВО СЕЛО/ДН. С. ПОПОВО/

 

            То се намира до Магистралния път/Везирйолу - Везирския път/ от Цариград - Одрин - Голям Дервент - Попово село - Източния край на Войнишкия Бакаджик - Карнобат - Чалъкавашкия/Рижкия/ проход - старите български столици - Нови пазар - Силистра - Букурещ и Яш - някои северни столици. Посоката е и обратната.

            Попово село е било мензил - пътна станция за размяна на коне...

            Другият магистрален път е от въпросните северни столици, през Букурещ и Яш за Русе, Сливен, Ямбол и по течението на р. Тунджа стига до Одрин и Цариград. Така е и в обратната посока.

            Специално трябва да отбележим, че при Каравеловското ханче/недалеч от дн. с. Каравелово/ този път се отклонява за с. Жребино и Попово село, където се свързва с Везирйолу. По този път/ и отклонението/ В. Левски от Сливен отива в Попово село.

            По него/пак чрез отклонението/ се движил Дибич Забалкански през войната от 1828/1829 г. По него са минавали  много пътешественици, различни мисии и пр.

            Попово село/дн. с. Попово/ е известно като „Хайдушкото село". В землището му има два хайдушки дола/с хайдушки кладенчета/ и една хайдушка поляна. В него са  родени, израсли и действали двама войводи/ Стоян-Индже войвода и Димитър Стоянов Констов/Митре войвода/, а така също и някои техни четници, ятаци, съгледвачи, куриери. От селото са вземани и коне. Показателни са местностните названия: „Инджевият мост", „Каракольовото кладенче" и др. Запазена е веригата от баджата/фабрична изработка, лята/, с която е обесен Митре войвода сред  Попово село, на „Мегданската черница".

             От Попово село са и сродниците на Димитър Стоянов: юначният Коста/заклан на „Червения мост" при с. Златиница/, Пехливен Георги/преселник в Пашакьой - Болярово/. Тяхна близка е Жела Хайдуткинята.

            Неведнъж съм говорил и писал за пребиваването на четата на Г. С. Раковсски до Попово село/местн. „Канарата"/. Войводата и байрактарят отишли в селото за провизии. Тези факти срещаме в Дневника на четата, писан от Раковски.

Попово село е централен топос в произведенията на Раковски, в редица народни песни за Индже войвада, Хубан войвода, в голям брой литературно-художествени творби.

             До „Канарата" е пребивавала и четата на Ст. Караджа и Хаджи Димитър. Споменатият Петър Тончев Желязков/Чорбаджи Петър/ имал срещи в Сливен с двамата войводи. Там уговорили къде какво известният в района чорбаджия-поборник да осигури и занесе със синовете си. Паролата била: „Обещаното готово ли е?"

            Всичко било точно изпълнено. Занесени са: хляб и сирене, цървули и навуща, черни козинява върви... Между другото, селото е близо до родното място на Караджата - с. Ичме/дн. с. Стефан Караджово/. Той, Ст. Караджа, имал срещи с Митре войвода.

            Чорбаджи Петър поддържал и неидентифицирана още от науката чета, която била разбита към Бакаджиците.  За тези и други негови патриотични дела е заточен в град Халеп/Алепо/, където и загива.

            Селото е родно място и на други достойни личности. За някои от тях ще стане дума по-долу.

 

  КОНКРЕТНО ЗА ЛЕВСКИ В СЕЛОТО

 

1.Левски се е познавал както с чорбаджи Петър, така и със свещеник Никола Кънчев/1814 - 1902 г./. Двамата поповци били много близки - първият е кръстник на втория.

2. Първото идване на Левски може би е станало, когато той минавал по магистралния път и е пребивавал в Югоизночна България. Има сведения за пребиваването му в Бургаския край, в Странджа, както и в днешната община Стралджа. Пристигнал с черен кон. Почукал на дюкяна към един от двата хана на Чорбаджгията, питал дали има място за приспиване. Той пренощувал в хана.

            Нека подчертая, че Левски обикалял българските селища , като се движел често с черен кон. Бил облечен в селски дрехи/потури, пояс, салтамарка/, с ямурлук. На коня слагал дисаги. Или  бил облечен като поп.

2.С любимата си кобила „Биба"/бяла като патка/ Никола Андонов Кънчев отива в Сливен и  през октомври 1872 г. довежда Левски в Попово село. Сега Левски бил на ален/червен/ кон.

            Знае се, че Левски привличал в революционните комитети заможни хора. Бъдещото въстание трябва да бъде и е дело на целия народ. Необходими са и средства за оръжие, боеприпаси. Той имал доверие и в поповете.

            В. Левски отседнал в къщата на Никола Андонов - тя била непосредствено до „Мегданската черница". На тази черница връзвал коня си. Това разказва Стоян Станков.

            През деня Левски бил в яханата /маслобойната/ на чорбаджи Петър. Там разговаряли по „народни работи". Това разказваха Радил Колев и Алекси Киров.

            Вечерта в избата на Дели Стойо/запазен и днес/ бил образуван Революционният комитет. Левски произнесъл прочувствено слово. Той разяснил основни моменти от Устава на Революцията.. После - пред масата, на която били поставени евангелие с кръстосани пистолет и кама - се пристъпило  към приемането в Комитета - с клетва.

            Учредителите и по-общо членовете на Комитета са: Петър Тончев Желязков/Чорбаджи Петър/, Свещеник Никола Андонов Кънчев/двамата влезли в нъководството/, поп Никола Атанасов/Старият поп/, Дели Стойо, Иван Вълков, Дамян Стефанов.

            Революционният комитет в Попово село бил подчинен на Сливенския  революционен комитет/После - на Елховския и на Ямболския/. 

Накрая Левски получил необходимите пари за народното дело. Сутринта на другия ден поп Никола Кънчев съпровожда скъпия гост до гр. Елхово.

            Револцюционният комитет в Попово село пристъпил веднага към подготовка на въстание: събирал пари, купувал оръжие и т. н.

 

 КОНТЕКСТЪТ

За пребиваването и дейността на В. Левски в Ямболския край се знае малко. Появиха се книги, в които подробно по области, общини, отделни села се изброяват революционните комитети и имената на членовете им. Но за днешната Ямболска област сведенията са оскъдни. Най-често се посочва името на Георги Дражев от Ямбол.

Нека се знае, че са публикувани статии за пребиваването на Васил  Левски в Елхово и

Ямбол, Воден, Болярово и Попово, в Недялско и Иречеково от: Г. Дренски, Адам Петров, Н. Захариев, Ст. Балинов, Илия Парорийски, Костадин Улучев,Харалампи

Баев и др.                                                                

Доц. д-р Милю ПЕТРОВ 

  •