Трогателна среща след половинвековна раздяла
14 Септември 2017
Трогателна среща след половинвековна раздяла
Бинка Величкова
Прелестта на ученическите дни човекът оценява, когато отлетят и се гмурне в морето на живота - онзи, другият, по-различният, кипящ от проблеми и безброй задължения. Но с времето се изнизва година след година и ни отдалечава все повече от тях. А и от съучениците, с които сме споделяли училищните вълнения...
Бившите осмокласници, възпитаници на основно училище „Никола Вапцаров" - село Воден, община Болярово, завършили основното си образование през далечната 1967 година, решиха да се съберат след 50 години. Това се случи на 2 септември 2017 година в залата за ритуали на местното читалище „Ана Маймункова". Главен организатор на тази среща, събудила умиление и светла носталгия в душите на всички присъстващи, беше София Минева, подпомагана от своя бивша съученичка.
Много бяха спомените спомените от онези весели ученически години, оживели в паметта им! Разчувствани бяха и от разглеждането на снимките, запечатали десетки мигове от незабравимото ученическо ежедневие. Тези поизбелели от времето фотографии ги върнаха в закачливия свят на детството и първите младежки трепети. Албумът и списъкът на класа отключиха една вълшебна врата към спомените - с техния ароматен полъх и опазена свежест...
А после вдигаха наздравици, попяха и се повеселиха, извивайки кръшно хоро. Танците, смехът и песните им прогониха тъгата. И си обещаха догодина отново да се срещат, а и да бъдат в по-разширен състав. Тогава ще бъдат на 66 години - възраст на зрелостта, мъдростта и житейската стабилност. Да, трепетите им в топлата септемврийска вечер, 50 години след раздялата в осми клас, провокираха вдъхновението ми да създам стихотворението „Юбилейна среща". А до следващата сбирка догодина - живот, здраве и благоденствие за всички тях да има!
Юбилейна среща
На осмокласниците от випуск 1967 г. - с. Воден
Мъдри, зрели момичета, побелели момчета,
осмокласници някога бяхте,
съученици... И се обичахте.
Ето че заедно днес се събрахте!
Ах, как бърза времето! Кога ли изминаха
петдесет шеметни, кръгли години?
Но спомени свидни ще пазите винаги -
те ще ви огряват във вечери сини;
ще нахлуват във вашите сънища,
ще витаят и в нощите будни...
Крачи всеки по своите пътища
и бленува за мигове чудни -
като мигът на днешната среща.
Знам, ще остане незабравим!
С вълнение стискахте длани горещи,
а в очите ви - влага и дим...
Все още сте хубави, мили момичета,
а вие - пак силни, чудесни момчета!
Утре отново по задачи ще тичате,
но наздравица днес дружно вдигнете!
2 септември 2017 г. Бинка Величкова