Предпразнични размишления
24 Декември 2018
Предпразнични размишления
Бинка Величкова
Почти неусетно се изнизаха дните на годината, която скоро ще си отиде. И съвсем естествено е предпразничното вълнение преди зимните празници Рождество Христово (Коледа) и Нова година. Най-силни са трепетите в детските души, но и ние, големите, си позволяваме да помечтаем понякога. И си пожелаваме тези наши съкровени мечти да се сбъднат - по детски наивно и безкористно, по християнски смирено, силно и затрогващо...
Коледа! Празник, съхранил от векове и за векове тайнствено на Витлеем; посланието за повече любов и доброта между хората; за щедрост, благородство и прошка; за много светлина в душите и хармония в мислите! Ден, в който не просто празнуваме, а неусетно разтваряме сърцата си, за да нахлуе в тях чистият, свеж полъх на красотата и нежността.
Пъстър като коледна елха е човешкият живот. А всеки ден от него трепти неотразимо - като цветното пламъче на свещичка, украсила коледното дръвче. Навярно затова Шекспир определя битието като най-интересната, най-непредсказуема игра, в която актьори сме ние, хората. Тогава нека в навечерието на този духовно пречистващ християнски празник да си поиграем на благородни рицари. Те да желаят да спасят света от злото и насилието, от отровата на подлостта и шпагата на лицемерието. Не, това няма да бъдат смешни донкихотовски пориви, а вечният стремеж на човека да побеждава тъмните сили чрез сиянието на доброто, което извира от душата му.
Предстои ни и друга изпълнена с очакване нощ - новогодишната. В такива мигове някои правят кратка равносметка на изминатия път. Но всички тайничко надничаме към нея, предстоящата година. Какво ни носи, какво ще ни се случи?! Нека си пожелаем здраве, повече късмет, бодрост, оптимизъм и нови, усмихнати 365 дни. Защото как бихме живели, ако надеждата не стопляше душите ни? Те биха били тъмни, скептични, сковани от студа на отчаянието и безвремието. „Да превърнеш ежедневието си само в затъпяващо биологическо съществуване, е двойно предателство - и към себе си, и към самия живот". Запомних тези думи на Пеньо Пенев завинаги. А всяка нова година носи нови шансове, нови радости. И обновява духовно самите нас!
Затова нека има повече смелост и дързост, в делата ни, изобилие от доброта в сърцата ни, радостни искри в очите, любов и състрадание в душите! За да останем хора...