ПО-СИЛНА ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИКА В УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС
22 Февруари 2008
По-силна позиция на ученика в учебния процес
Интервю с доцент д-р Стефка Динчийска, преподавател в Тракийския университет
Янка Микова
- Доцент Динчийска, какво е необходимо училището да се превърне в желана територия за ученика?
- Според мен това е един дълъг и двустранен процес и зависи преди всичко от тези, които са в училище. Всички те трябва да дадат своя принос и да продължат да работят заедно. Необходимо е на ученика да се определи по-силна позиция в учебния процес и да им се организират по-интересни дейности в извънкласното и извънучилищното време. Има една стара приказка, че безделието е майка на всички пороци. Следователно детето не трябва да скучае, трябва да има дейности, които да отговарят на неговите интереси, а интересите на децата са много и разнообразни. От страна на учителския колегиум да се търсят нови форми и средства за активизиране на ученика. Никога не трябва да забравяме – да се търси сътрудничеството на семейството.
- Втора година наблюдавате работата в община Болярово. Какви са Вашите впечатления?
- Това е един край, в който демографският баланс е отрицателен, обеднява от страна на децата. Но за сметка на това, всичко, което се прави тук, е изключително богато и разнообразно. Например днес ние бяхме свидетели на дейности, които са ангажирали вниманието на голяма част от учениците, създадени са им условия да преживяват процеса на учене. И съвсем отговорно мога да кажа, че конференцията тази година надгради миналогодишната. Надгради я като разнообразие от тематика. Така че всяка идея, всяка иновация си имаше своето място. Не мога да не отбележа и засиленото ученически и родителско присъствие.
- По какво училищата в община Болярово се отличават от училищата в по-големите градове?
- Аз смятам, че двете училища в боляровския край като качество на преподаване, като градивност на атмосфера и като творчество по нищо не се отличават от големите градски училища. Даже бих казала, че в по-малкото училище има по-голяма възможност за индивидуална насоченост на общуване между учителя и между учениците, има по-голяма възможност за опознаване на децата, на тяхната семейна среда, което се отразява благоприятно върху работата в училище. Докато ученикът в по-големия град се чувства по-анонимен. Това от своя страна му дава по-голяма възможност за асоциално поведение. Не твърдя, разбира се, че всички деца от големите градове са с това поведение. А в малкия град хората се познават и ученикът не може да остане анонимен. Затова и взаимоотношенията между учител, ученик и родител са по-близки и няма опасност от отчуждаване.
- Как се съчетават възрожденският дух и интернет мрежата, за да се превърне училището в желана територия?
- Моето мнение е, че трябва да се използват позитивите и на едното, и на другото. Да съхраним онова усещане от българския ренесанс с характерния му стремеж към знанието и да го съчетаем с възможностите, които ни предоставя интернет мрежата за удовлетворяването на тези знания, на стремежа към новото, непознатото, огромното.
Интервю с доцент д-р Стефка Динчийска, преподавател в Тракийския университет
Янка Микова
- Доцент Динчийска, какво е необходимо училището да се превърне в желана територия за ученика?
- Според мен това е един дълъг и двустранен процес и зависи преди всичко от тези, които са в училище. Всички те трябва да дадат своя принос и да продължат да работят заедно. Необходимо е на ученика да се определи по-силна позиция в учебния процес и да им се организират по-интересни дейности в извънкласното и извънучилищното време. Има една стара приказка, че безделието е майка на всички пороци. Следователно детето не трябва да скучае, трябва да има дейности, които да отговарят на неговите интереси, а интересите на децата са много и разнообразни. От страна на учителския колегиум да се търсят нови форми и средства за активизиране на ученика. Никога не трябва да забравяме – да се търси сътрудничеството на семейството.
- Втора година наблюдавате работата в община Болярово. Какви са Вашите впечатления?
- Това е един край, в който демографският баланс е отрицателен, обеднява от страна на децата. Но за сметка на това, всичко, което се прави тук, е изключително богато и разнообразно. Например днес ние бяхме свидетели на дейности, които са ангажирали вниманието на голяма част от учениците, създадени са им условия да преживяват процеса на учене. И съвсем отговорно мога да кажа, че конференцията тази година надгради миналогодишната. Надгради я като разнообразие от тематика. Така че всяка идея, всяка иновация си имаше своето място. Не мога да не отбележа и засиленото ученически и родителско присъствие.
- По какво училищата в община Болярово се отличават от училищата в по-големите градове?
- Аз смятам, че двете училища в боляровския край като качество на преподаване, като градивност на атмосфера и като творчество по нищо не се отличават от големите градски училища. Даже бих казала, че в по-малкото училище има по-голяма възможност за индивидуална насоченост на общуване между учителя и между учениците, има по-голяма възможност за опознаване на децата, на тяхната семейна среда, което се отразява благоприятно върху работата в училище. Докато ученикът в по-големия град се чувства по-анонимен. Това от своя страна му дава по-голяма възможност за асоциално поведение. Не твърдя, разбира се, че всички деца от големите градове са с това поведение. А в малкия град хората се познават и ученикът не може да остане анонимен. Затова и взаимоотношенията между учител, ученик и родител са по-близки и няма опасност от отчуждаване.
- Как се съчетават възрожденският дух и интернет мрежата, за да се превърне училището в желана територия?
- Моето мнение е, че трябва да се използват позитивите и на едното, и на другото. Да съхраним онова усещане от българския ренесанс с характерния му стремеж към знанието и да го съчетаем с възможностите, които ни предоставя интернет мрежата за удовлетворяването на тези знания, на стремежа към новото, непознатото, огромното.