КОГАТО ПЪТЯТ Е ДОСТОЙНО ИЗВЪРВЯН
3 Септември 2008
Когато пътят е достойно извървян
Бинка Величкова
Какво са годините? Кехлибарени зърна от броеницата на живота, събрали топлината на слънцето и светлината на отминалите дни – с тяхната пъстрота, мъдрост и очарование... Казват, че определението „бивш” е несъвместимо с професията на учителя. Може би, защото тя е призвание, магия, сплав от дълг и любов, от радости и сълзи, от пламък и дим...
След 23 години, прекарани сред децата и колегите си от СОУ „Д-р Петър Берон” – Болярово, настъпи време на заслужен отдих за преподавателката по български език и литература г-жа Любка Атанасова. Инициативна, всякога активна, жизнерадостна и дейна натура, тя даваше от себе си неуморно, щедро, със самосъзнанието на учител, общественик, гражданин и човек. Но ако трябва да назова основното й качество, което всякога ме е възхищавало при съвместната ни работа, това е милосърдието – по християнски чисто и по човешки безкористно. Навярно, затова каузата на БЧК за нея всякога е била и остава свята!...
Мило тържество събра в сградата на училището г-жа Атанасова и нейните колеги, приятели, съмишленици в слънчевата утрин на 2 септември 2008 г. Сбирка, в която преобладаваха обаче не думи на сбогуване, а слова на равносметка, признателност, респект и уважение към стореното от нея. Бившият директор на училището, а днес председател на Общинското училищно настоятелство г-жа София Минева, председателят на Учителския синдикат към КНСБ в училището г-жа Мария Маринова, настоящият училищен директор г-н Васил Гаджуров се обърнаха с мили думи към своята дългогодишна колежка Атанасова. Имаше сълзи от вълнение, имаше цветя, подаръци, целувки и недовършени фрази: „А помниш ли, когато...” – като при всяко подобно изпращане, впрочем. Не можех да не я поздравя и аз – свързват ни безброй спомени и съвместна работа: на педагогическото поприще, на обществената арена, в духовния и културен живот на Болярово въобще. В отношенията ни с Любов /както неофициално си я наричам и досега/ е доминирала градивната хармония, подплатена с човечност и топлота. Е, в напрегнатото ни учителско ежедневие навярно е имало и горчиви мигове, съмнения... Но те са били нещо преходно, маловажно, дребно и отдавна забравено. Ще остане всякога другото: колоритните спомени, наситените с шеги събирания в колектива; остават добротата и взаимната подкрепа... Пред всички присъстващи г-жа Атанасова обяви волята си да направи дарение за училищата, а и за читалищната библиотека в нашия град – методическа, научна и художествена литература, която е част от нейната лична библиотека.
Руският писател Александър Фадеев е казал: „Да вървиш достойно по своя път и да се обърнеш после с гордост назад – ето, в това е разковничето на безсмъртието!” Неговите думи звучат в душата ми и сега, когато пиша тези редове. Защото педагогът Любка Атанасова е точно от хората, извървели достойно професионалната си пътека – маршрут, който я отвежда към безброй благодарни очи и сърца, усетили благородното влияние на нейното присъствие.