БОЛЯРОВСКИТЕ ПЕНСИОНЕРИ ОТБЕЛЯЗАХА СВОЯ ПРАЗНИК
2 Октомври 2008
Боляровските пенсионери отбелязаха своя празник
Душата винаги се нуждае от близост и топлина
Бинка Величкова
Ежегодно хората от „третата възраст” отбелязват на 1 октомври своя празник – Международния ден на пенсионера. Да, съвсем естествено е те също да имат своята дата в календара. Защото са отдавали на света способности, труд, амбиции и безброй достойни дела.
Пенсионерите от община Болярово умеят да живеят организирано и да се веселят – това е истина неоспорима. Доказаха го и сега, празнувайки достойно поредния 1 октомври. В ресторант „Странджа” се събраха 79 души – членове на Пенсионерския клуб в Болярово. Но сред тях имаше и хора от по-малки селища на общината – Оман, Денница, Камен връх, тъй като поради малобройното население там няма учредени клубове.
Драги гости на възрастните хора бяха секретарят на община Болярово Ангел Тодоров и кметът на Воден Елена Анева. Те поднесоха с вълнение своите приветствия към присъстващите, поздравявайки ги с техния международен празник. Прочетен беше и поздравителен адрес от кмета на общината Христо Христов, който по служебни причини не успя да присъства на това задушевно тържество. Но не забрави да осигури средства за провеждането му както подобава.
С много топлота в гласа, развълнувано и трогателно поздрави всички възрастни хора и председателката на Пенсионерския клуб в Болярово Мария Дженкова, главен организатор на колективния живот в клуба. Та нали без нейната неуморна инициативност, настойчивост и упоритост не биха били факт всички онези мероприятия, които сближават и развличат хората: екскурзии, празници, колективно честване на рождените дни, участия във фолклорни събори и градски тържества...
Дочула за ведрата атмосфера и интересния живот в клуба, за негов член беше приета г-жа Златка Ставрева, която почерпи присъстващите по този вълнуващ за нея повод. А после дълго се извиваше кръшно хоро.
Какво са годините? Птици, които стремително отлитат нанякъде, а от полъха на техните криле вее хлад. Но душите ни, човешките, се нуждаят от топлина докрай, независимо колко години са останали зад нас по пътя, наречен житейски. А празници като този и сгряват, и сближават, и обнадеждават.