В БОЛЯРОВО ДИСКУТИРАТ ОБРАЗОВАТЕЛНОТО ДЕЛО
12 Ноември 2008
В Болярово дискутират образователното дело
Едно е сигурно – равнодушието не трябва да бъде под училищния покрив
Бинка Величкова
За проблемите в българското образование се говори и пише много. Но дали се прави необходимото за тяхното разрешаване? Въпрос, който все още остава реторичен.
Необходима и ползотворна среща събра на 11 ноември в СОУ „Д-р Петър Берон” Болярово педагогическият колектив и очаквани гости: областният управител инж. Николай Пенев, кметът на общината Христо Христов, секретарят Ангел Тодоров, председателят на Общинското училищно настоятелство София Минева. Присъстваха и представители на общинската администрация, чиито длъжности имат пряко отношение към образователните структури.
В качеството си на домакин директорът на училището Васил Гаджуров откри срещата. Неговото встъпление включваше данни от това възлово за общината просветно звено, както и съвременното състояние на образователното дело, осъществявано тук. Като най-актуални според г-н Гаджуров бяха поставени следните въпроси: необходимостта от училищен автобус с повече места /този, с който разполага училището сега, е малък – 15-местен/; поостарялото компютърно оборудване в едната от залите, където се провежда обучението по информационни технологии; демографският срив не отминава и нашия град, а това дава отражение върху броя на паралелките и учениците в тях; борба за задържане в училището на онези, които завършват тук основното си образование.
И областният управител, и кметът призоваха учителите към свободна дискусия, за да бъдат откроени всички наболели въпроси и да се тръгне към оптималното им решаване. Но техният апел за жалост не намери отглас в душите на голяма част от присъстващите педагози. Дали това трябва да се тълкува като проява на равнодушие? Може би – да; а може би – като белег на неоправдана и все пак съществуваща вече умора от реалностите на епохата, в която живеем?! Кой знае... Едно обаче е сигурно – равнодушието не трябва да бъде под училищния покрив.
Но, макар и не твърде многобройни, прозвучаха изказвания, в които прозираше тревога за съдбата на обичаното училище и неговите възпитаници. Защото подрастващите са хората, които утре ще определят облика на обществото. А удобни оправдания от рода на това, че „навсякъде вече е така, не само нашите ученици са такива” са аргумент, с който е недопустимо да успокояваме съвестта си! Ако нишката училище – родител – настоятелство – обществено мнение някъде се скъса, нужно е своевременно и умело да бъде завързана. Само така зачестилите прояви на лоша дисциплина и безотговорно отношение към учебния процес ще бъдат овладени или поне редуцирани до минимум. Апатията никога не е била добър съветник.
В своите изявления г-н Пенев, г-н Христов и г-жа Минева дадоха израз на концепциите си по дискутираните проблеми и обещаха своята подкрепа за преодоляването им. Те бяха единодушни по въпроса за активизиране на дейността по разработване на проекти – това е пътят за получаване на допълнителни средства, водещи до оптимизиране на училищната среда.
Прилагането на верен подход при финансовото стимулиране на учителите бе ценна препоръка, отправена от кмета Христо Христов към училищното ръководство.
Всяка среща, предизвикваща размисли, тревожни откровения и призиви към заздравяване на положението, е повече от полезна. Като нужна и ползотворна смело може да бъде окачествена и тази – под знака на разума, в името на бъдещето.